Така или иначе, независимо дали заедно с вас, или следвайки ви по петите, аз тръгвам. Това е положението.
Ричард стисна здраво устни, докато претегляше решимостта в тъмните й очи.
— Упорито малко момиче си ти.
— Не момиче — уверено каза тя. — Саманта, магьосница в служба на Господаря Рал.
Ричард не успя да сдържи усмивката си.
— Така си е. Е, ами като гледам, не ми оставяш голям избор, а и в думите ти виждам някои основателни съображения. — Поклати глава като че на себе си. — Добре тогава, ще те взема с мен.
Саманта се усмихна.
— Няма да съжалявате, Господарю Рал.
— Надявам се да си права и се надявам ти да не съжаляваш. Тогава да побързаме и да набавим припаси за двама ни. Освен това искам някой да наглежда Калан, докато ни няма.
— Естер ще я пази.
Ричард кимна.
— Защо не идеш да я извикаш? Преди да тръгнем, трябва да й разкажем нещичко от онова, което научихме, за да може тя да предупреди другите и да обясни на Калан какво се е случило, щом се събуди.
Тридесет и пета глава
— ЩЕ ДОВЕДА ЕСТЕР — каза Саманта, вече прекосила половината стая. На входа се обърна и го изгледа с леко недоверие. — Не забравяйте, ако тръгнете без мен, аз просто ще ви последвам. Надявам се да не постъпите глупаво и да не се опитате да ме изиграете.
— Казах ти, че можеш да дойдеш с мен — сериозно каза Ричард. — Аз държа на думата си.
— Добре тогава. — Саманта леко се смути, задето го беше обвинила в подобно нещо.
Той нямаше желание да излага младото неопитно създание на такава ужасна опасност, ала знаеше, че тя има право относно възможната си полза. Със стаилото се в него докосване на смъртта той нямаше представа колко скоро това ще се превърне в истински проблем, който ще го забави. Ако се провалеше, всички хора щяха да попаднат в лапите на съществата, които вече можеха да се изплъзват от Третото кралство.
Вече усещаше как от бремето на болестта се чувства необичайно изтощен и замаян. Усещаше как чернотата на смъртта в него неумолимо го тегли към себе си. Нейната неизбежност винаги се беше спотайвала някъде на заден план в съзнанието му, но бе представлявала просто далечна действителност, която през по-голямата част от времето остава незабелязана. Сега смъртта се намираше близо и беше смразяващо истинска.
В известен смисъл тъмнината, която се опитваше да го завлече, започваше да му се струва примамлива, подмамваше го да прекрачи булото на живота и да пристъпи в леденото безвремие на небитието. Това решение носеше утехата на освобождението от всякакви усилия, грижи и страхове.
По всяка вероятност щеше да му се наложи да се възползва от помощта на Саманта преди края на патилата им. Дори да ставаше въпрос за незначителна помощ, може би тя щеше да се окаже достатъчна да обърне нещата.
Ричард си спомни как веднъж неговият дядо му беше казал, че магьосниците трябвало да използват хората. Не му беше приятно, че той самият използва Саманта, макар да беше наясно, че тя го желае, а и всъщност не му оставя особено голям избор. Вътре в себе си обаче разбираше, че това в действителност е неговият избор, не нейният, и че е твърде вероятно тя да загуби живота си, предприемайки такова опасно пътуване. Това се отнасяше и за двамата.
— И аз ще имам нужда от чанта с припаси — каза й. — Не нося никакви провизии с мен. С изключение на меча, всичко, което носех, остана в каруцата. — Той прерови джобовете си. — Почакай, имам поне парче кремък и огниво.
Саманта кимна.
— В такъв случай ще предупредя хората, че ни трябва кажи-речи всичко останало.
— Ще ни е необходима храна, за да не ни се налага да отделяме много време за ловуване, ала същевременно ще ни трябват някои дребни приспособления, ако изникне нужда да си набавяме храна. Малко влакно и въдици за риболов, такива неща. Ако някой разполага с лък, също ще ни е от голяма полза.
— Сигурна съм, че за някои от мъжете ще бъде чест да ни осигурят лък и стрели, за да помогнат в борбата за възпиране на заплахата. Имаме запаси от храна, която издържа дълго при пътуване. Обаче не е особено вкусна.
Ричард се усмихна леко.
— Винаги е така.
— Притежателите на дарбата открай време държат припаси за пътуване… сушено месо, риба, твърди сухари и други подобни… в случай че някога се наложи да отидат да предупредят… Е, щях да кажа Съвета на магьосниците, но той явно отдавна е изчезнал. — Саманта махна към помещението. — Провизиите за из път се пазят във втората стая отдясно, в бюфета. Вземете каквото сметнете, че ще ни потрябва. Аз ще се върна веднага щом извикам Естер и набавя останалите неща, които ще са ни нужни.