Когато Ричард кимна, Саманта се изстреля през вратата. След като тя излезе, той отново коленичи до Калан, вдигна безжизнената й ръка и я задържа в своята за миг. Искаше му се тя да се събуди, за да може да й каже къде отива и да й обясни за заплахата, която се надига от Третото кралство. Последното, което й беше известно, беше заплахата от страна на Джит.
Наблюдаваше равномерното й дишане, наблюдаваше умиротвореното й изражение. Искаше му се да се събуди, но самата сила на желанието му не беше достатъчна. Тя се нуждаеше от помощ, за да живее. Това важеше и за двамата. Трябваше да се опита да им осигури тази помощ.
В затишието пред бурята, която знаеше, че ще се разрази, той се приведе и нежно целуна меките й устни с надеждата, че ще запомни усещането за дълго и че това няма да е последният път, в който я целува. Знаеше, че ако беше в съзнание, тя щеше да му каже да не се тревожи за нея, а да отиде да свърши онова, което е необходимо.
Давайки си сметка, че трябва да побърза, той се втурна към задната стая да събере провизиите за из път. Взе нещата, които сметна, че могат да носят, без да ги забавят, и внимателно ги струпа в предната част на помещението. Не след дълго, понесла втора чанта за него заедно с две наметала с качулки, преметнати през ръката й, Саманта припряно въведе Естер във външната стая.
— В момента хората събират припаси за нас — съобщи му тя, след като затвори вратата.
— Господарю Рал, какво се е случило? — попита го Естер, местейки поглед от единия към другия и кършейки пръсти. — Сами каза, че е важно, но не обясни за какво става въпрос. Да не би Майката Изповедник…?
— За момента тя е добре — увери я Ричард. — Ала се нуждаем от твоята помощ. Двамата със Саманта трябва да заминем…
— Саманта ли? — озадачено попита жената.
— Сами. Вие я наричахте Сами — поясни Ричард. — Аз й казвам Саманта, тъй като смятам, че тя се превръща в жена и сега трябва да се изправи пред много сериозни предизвикателства. Саманта ми се струва доста по-подходящо име. Та както казвах, аз трябва да замина и Саманта идва с мен.
— С вас ли идва? Къде?
Жената изглеждаше по-объркана от всякога. Ричард нямаше намерение да я смайва още повече, но се налагаше да й разкаже за случващото се. Налагаше се тя да предупреди всички останали за заплахата, а освен това да предаде всичко на Калан, щом тя дойде в съзнание.
— Имаме неприятности — каза той на Естер. — Нали се сещаш за двамата мъже, които ме нападнаха? Онези, от които вие ме спасихте?
Естер кимна.
— Разбира се.
— Е, ами тези мъже бяха канибали.
— Канибали!
— Да. Не помниш ли как се спуснаха към мен със зъби? Как ме хапеха?
— Ама, ама, аз не…
— Нямам време да обясня всичко. Най-важното, което трябва да разбереш, е, че това село е било разположено тук много отдавна, още в древността, с цел да наблюдава Предела…
— Северната стена — поясни Саманта за Естер. После погледна към Ричард. — Всички в Печалните територии го знаят като Северната стена.
Ричард кимна.
— Северната стена. Бедата, пред която сме изправени всички ние сега, е, че Северната стена е държала затворени някои много страшни заплахи, за да не навредят на хората от Новия свят. Тя е предпазвала всички още от времето на древната война, великата война отпреди хиляди години.
Макар и с разтревожен вид, Естер кимна.
— Поназнайвам нещичко за тази част от историята. Като дете съм чувала приказки за опасности не от този свят, които дебнат отвъд Северната стена. Никой никога не е знаел какво се крие зад нея, но всички бяхме наясно, че е нещо зло.
— Тези истории най-вероятно съвсем не са далеч от истината. А щом Пределът се руши, онова, което е било от другата стана, сега се измъква навън. Никой не си е давал сметка, че Джит е била само началото на злото, което започва да се изплъзва иззад Северната стена.
Естер се поприведе леко към него.
— Какво се крие от другата страна?
— Помниш ли съществата като ходещи трупове, които се покатериха тук по-миналата нощ и раниха и избиха всички онези хора?
Кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
— Как бих могла да забравя подобно нещо?
— Това бяха тела, вдигнати от гроба посредством окултна магия, зародила се отвъд Северната стена. Бяха ходещите мъртъвци.
Неспособна да продума, Естер просто се вцепени, а в изражението й се четеше ужас.