Ричард не смееше да се поддава на подобни съмнения. Калан беше там, горе, и той трябваше да доведе помощ за нея. Провалеше ли се, предаваше и нея и тя щеше да умре.
Докато Ричард и Саманта на бърза ръка приготвяха припасите си, той накратко беше обяснил на хората, събрали се около тях да им помагат, какви опасности крие пробивът в Предела. Тъй като нямаше време да разяснява нещата на всички жители на Стройза, Ричард каза на Естер и другите, че на тях се пада задачата да разкажат на останалите какво се е случило с наричаната от тях Северна стена и да им предадат с повече подробности в какво се изразяват новите заплахи.
Печалните територии и бездруго си бяха опасно място. При неотдавнашната заплаха от страна на Бръшлянената дева, която се беше появила изневиделица, и загадъчните орди, които бяха нападнали, избили или отвлекли всички войници и родените с дарбата, придружаващи Господаря Рал, да не говорим за уродливите същества, които бяха нападнали и убили толкова много хора горе, в пещерите, народът на Стройза вече беше в повишена бойна готовност. Ричард не се съмняваше, че ще възприемат предупрежденията сериозно.
Докато разполагаше с тази възможност, той беше наблегнал пред насъбралите се наоколо хора каква неподозирана до този момент заплаха представляват съществата от Третото кралство. Също като него никой от тях дори не си беше представял съществуването на хора, или полухора, които вярват, че могат да откраднат нечия душа, като изядат човека жив.
Беше наредил на слушащите го да слизат в подножието на планината единствено в извънредни случаи, и то само на групи, готови да отблъснат вражеска атака. С радост установи, че от нападението на ходещите мъртъвци насам те вече избягваха да напускат пещерите. Разказаха му, че неколцина от тях слизали набързо долу, за да се погрижат за животните, доколкото е необходимо, ала не се застоявали много-много. Страхували се, че там могат да дебнат още от онези чудовища, подобни на трупове. Ричард им беше казал, че като нищо могат да се окажат прави. Това се беше случвало, преди да разберат за заплахата от полухора. За щастие, досега не се бяха натъквали на други вдигнати от гроба мъртъвци.
Ричард беше доволен, че пътят нагоре е толкова мъчен. Трудното изкачване на тази планинска пътека представляваше може би най-добрата защита срещу нападение на пещерното село, с която хората разполагаха, щом вече наистина бяха нащрек. Преди бяха подхождали небрежно към дежуренето на пост, ала той се съмняваше, че отново ще проявят такова невнимание.
Като се спря да огледа мрачната необятна пустош, му хрумна мисълта, че хората по времето на Наджа Мун може би са разположили селото високо в пещерите на планината заради защитата и сигурността. Беше възможно, макар и по-малко вероятно, именно те да са изградили пещерните домове, като са имали предвид тъкмо тази опасност. Колкото повече се замисляше обаче, толкова по-вероятно му се струваше.
Въпреки това, независимо дали беше създадено такова по първоначални намерения, или се бе видоизменило с времето, жителите на селото не бяха обучени в изкуството на войната. В края на краищата бяха отблъснали нападателите му с камък, макар да носеха със себе си обикновени ножове. Трябваше да признае обаче, че в онзи момент той се беше оказал доста ефикасен. Беше им казал, че в бъдеще не трябва да разчитат на подобни методи, и ги беше посъветвал винаги да носят ножове, когато слизат в подножието да се погрижат за животните. В камъните нямаше нищо лошо, но острието щеше да им послужи по-добре, ако трябваше да се борят за живота си.
И все пак тези хора бяха определени да чакат и да наблюдават. Те бяха пазители, стражи, онези, които трябваше да дадат сигнал за тревога. Ричард беше пределно наясно, че никога не се е очаквало от тях да бъдат на първа бойна линия и да поведат войната, за която се е предполагало просто да известят. Сега, когато древната война се беше разразила наново, щеше да им се наложи да се защитават, доколкото е по силите им, докато Ричард не направи нещо, за да осуети заплахата.
Хенрик беше станал свидетел на припряната им подготовка и беше поискал да придружи Ричард и Саманта. Ричард беше помолил момчето вместо това да остане и да бди над Калан. Когато тя се събудеше, то можеше да запълни много от празнотите за случилото се, след като Ричард бе убил Джит. Естер пък можеше да обясни на Калан какво е узнал Ричард за пробива в Предела и какво са отишли да сторят двамата със Саманта.
Калан беше избавила Хенрик от лапите на Бръшлянената дева. Тъкмо по тази причина той беше особено предан и привързан към нея и на Ричард не му се наложи да го увещава дълго да остане, за да й помогне.