Ричард намести лъка на рамото си, преди да мине през един особено коварен завой на стръмната пътека. Между честите поглеждания надолу в краката си и напред за скоби за захващане в скалата той хвърляше поглед към ширналата се в далечината долу гора за някакви следи от дебнещи в засада полухора. Не видя никого, нито нещо необикновено, но това не уталожи тревогата му. Невидимата заплаха го безпокоеше повече от всичко.
Саманта, изглежда, се чувстваше напълно удобно на пътеката. Подскачаше надолу зад него като планинска коза и поспираше да го изчака да премине през някое по-мъчно място, където внимаваше повече. Не че той се движеше бавно… Не… Просто тя беше израснала, катерейки се нагоре-надолу по пътеката, и я познаваше много добре. Или пък просто не беше достатъчно предпазлива.
Когато най-сетне стигнаха полето от огромни скални блокове в подножието на планината, той отново огледа мрачната пустош отвъд малките навеси, постройки и заслони за животните на селото и за сечивата. Заради откритите полета зад тях виждаше далеч напред, чак до черната редица мокри дървета в далечината. Видяното му се стори безлюдно.
Кокошките и гъските закрякаха. Бяха притихнали, докато Ричард и Саманта не се приближиха до курниците, което сигурно ги беше обезпокоило, така че той не се притесни.
Докато се отдалечаваха от скалните блокове, забеляза, че останалите животни са необяснимо тихи. Овцете се бяха сгушили една до друга под покрива на малък сайвант. Или се криеха там от ръмежа, или нещо ги беше уплашило. Свинете също бяха притихнали и се бяха скупчили на групички в ъглите на кочините.
Ричард огледа влажната земя за пресни следи, които биха разкрили, че наблизо има някого. Навсякъде се виждаха следи от хора, които са обикаляли наоколо, докато са се грижили за животните. В действителност имаше толкова много дири в калта, че му беше трудно да отличи нещо подозрително.
Ала в следващия момент забеляза нещо, което го накара да замръзне на място. Всички хора от Стройза носеха обувки или ботуши. Отпечатъкът от точно това ляво стъпало беше от бос крак. По-обезпокоителното обаче беше, че десният крак не беше бос, но отпечатъкът не беше и от ботуш. Следата беше неясна и неправилна. Сякаш нечий крак е бил омотан в парцали.
В същия миг, в който съзря следите, които го разтревожиха, Ричард вдигна поглед и видя мъж с тъмни хлътнали очи да се показва иззад кокошарника.
Тридесет и седма глава
МЪЖЪТ НЕ БЕШЕ ОТ СЕЛОТО. Дрехите му бяха чисто и просто прокъсани дрипи, омотани върху кокалеста фигура, изпод които се забелязваха слузести язви. На места крайчетата на парчетата плат висяха като прогнили треви.
Левият му крак беше бос. Десният беше увит в кални парцали.
Като взе под внимание единствено мръсните и окъсани дрехи, в първия момент Ричард си помисли, че той е още един ходещ мъртвец, изровен от някой незнаен гроб и изпратен на мисия да нападне хората в Стройза.
Ала това не беше ходещ труп. Този мъж си беше жив, макар че видът му сочеше, че съвсем не е далеч от смъртта. Пулеше се с хлътнали очи, обрамчени от тъмни червеникави кръгове. Кожата на голите му ръце беше проядена от отворени рани и струпеи. С изключение на това, че липсваха други белези на уродливост, приличаше на прокажен.
Нямаше време да изпита съчувствие към човека.
Още в мига, в който забеляза Ричард, мъжът се спусна към него, а устните му се дръпнаха назад. Докато настъпваше, нададе див рев, звук животински, свиреп, извиращ от друг свят, звук, породен от безмилостен глад. Челюстта му беше широко отворена, а зъбите му бяха оголени за атаката.
Ричард се извъртя наляво и завъртя крак, забивайки ботуша си право в средата на гърдите на мъжа в момента, в който онзи се нахвърли върху него. Бързият мощен удар накара мъжа да изгрухти, но освен това го изблъска назад, като така осигури на Ричард безценно пространство за бой.
Човекът залитна няколко крачки назад, докато се мъчеше да възстанови равновесие. В мига, в който се закрепи, незабавно отново скочи към Ричард.
Извърнат наляво и присвит като пружина, Ричард сега разполагаше не просто с нужното време, но и с достатъчно място за борба.
Ясният стоманен обръч в неподвижния по пладне въздух оповести измъкването на Меча на истината от ножницата.
Яростта на оръжието се яви ведно с острието. Гневът на самия Ричард вече беше пробуден и изчакваше. Заедно двете бури посестрими възпламениха свирепостта, даваща сила на магията на меча.