Изумяваше го начинът, по който полухората се хвърляха напред, без изобщо да се замислят за безопасността си. Изглежда, почти или никак не се страхуваха от меча му, а само го избягваха от време на време, сякаш не беше нищо повече от досадна пречка, застанала на пътя им, докато се мъчат да се доберат до него. Това правеше задачата на Ричард още по-лесна. Мнозина падаха на земята с ужасяващи, зейнали рани или вече мъртви. Единственият проблем беше, че броят им наистина беше неимоверно голям.
Ричард си даваше сметка, че едничката им цел е да се доберат до човек с душа. Сякаш само това имаше значение за тях. Макар да не носеха никакви оръжия, с изключение на някой и друг нож, препасан на хълбока, който никой от тях не извади, непоколебимата им целеустременост сама по себе си ги правеше невероятно опасни. За постигането на целта си те бяха избрали за свое оръжие зъбите си.
Нападаха, ала почти не се защитаваха и кажи-речи не правеха нищо, за да избегнат смъртната заплаха, която се криеше в острието на меча му. Бяха решени да получат това, което искат. Нищо друго нямаше значение. Някои от тях успяваха да се приближат, понеже той беше твърде зает да се справи с десетките, които се оставяха да бъдат заклани. Ала стигнеше ли и до тях, те се превръщаха в лесни жертви.
Ричард им угаждаше на драго сърце. Яростта на меча жадуваше кръвта им, а гневът му беше предостатъчен да осигури мускулната сила, от която се нуждаеше острието. Той искаше само тези чудовища да стоят настрана от него и ако убийството им беше единствената възможност това да се случи, то тогава той щеше да отнема живота им в мига, в който му се нахвърлеха.
Стиснал китката на Саманта с лявата си ръка, той я влачеше като парцалена кукла насам-натам, за да я пази от грабливите ръце на полухората. Прескачаше скални върхове още в мига, в който се отвореше нищожна пролука в наплива от нашественици. Отклоняваше се наляво или надясно, за да избегне разперените им пръсти, като от време на време просто изритваше мъжете и жените от пътя си, когато това беше достатъчно. Ако отправеха по-сериозна заплаха и един ритник не стигаше, той ги посичаше с меча. Докато препускаше през гората, стъпвайки по оголени скални зъбери, той замахваше с него на една страна, като съсичаше тези там, след което го залюляваше обратно и поваляше онези от отсрещната страна, като оставяше след себе си локви кръв, издъхващи хора и трупове.
Някои от нападателите ръмжаха или крещяха в неистовото си желание да се доберат до души, или пък надаваха гневен рев, пропуснеха ли да сграбчат него или Саманта за крака. Онези, които убиваше, не издаваха почти никакъв звук, когато ги намушкваше или посичаше. Дори тези, които губеха крайник, не надаваха писъци, както би направил всеки нормален човек, получил такива тежки рани.
Щом му се удаде удобен случай, Ричард скочи от скалите на земята. Озовал се отново на по-равен терен, той се възползва от мимолетно открилата се възможност и хукна презглава. Като гледаше какво прави и накъде се насочва той, Саманта се движеше на половин крачка пред него. Разбира се, част от преследвачите им също се намираха на по-открита площ и можеха да тичат по-бързо, затова от време на време на Ричард му се налагаше да се обръща и да нанася удари на приближилите се. Понякога стигаше просто да свърне встрани, за да отклони и обърка ордата от полухора достатъчно задълго, та двамата със Саманта да смогнат да увеличат разстоянието помежду им. За нещастие, отстрани ги връхлитаха други, с които също трябваше да се справи или да избегне.
Ричард знаеше, че всяко едно негово действие трябва да бъде ефикасно. Ако не улучеше веднъж, ако тръгнеше в грешната посока или допуснеше каквато и да било друга грешка, полухората щяха да му налетят.
Все едно се опитваше да надбяга облак от разлютени хапещи мушици.
Когато хвърли поглед назад през рамо, след като беше завъртял меча и беше разсякъл лицето на внезапно изскочила пред него жена, той забеляза, че повечето от напиращите отзад се мъчат да хванат не него, а Саманта.
Тя неистово махаше с ръце в опит да направи някаква магия. Способностите й обаче, изглежда, не оказваха никакво отрицателно въздействие върху нападателите й и дори не ги забавяха. Каквото и да правеше, то явно не действаше.