И все пак това не беше извинение. Той беше Господарят Рал. Накрая нямаше да има особено значение, че те не са успели. Важен щеше да бъде единствено неговият провал.
Ричард гледаше навън през процепа в скалата. Виждаше всички онези ръце, които се пресягаха към него в тъмното. Пръстите им посягаха във въздуха в усилието да закачат дрехите му. Вместо тях обаче някои напипваха меча и вследствие на това оставаха без пръсти.
Виждаше очертанията на ръмжащи насреща му гладни уста, разяждани от болезнена нужда. Оголваха зъби с едничката цел, към която така отчаяно се стремяха — да вкусят човешко месо.
Спасителната мисия, на която беше поел, беше на път да приключи още преди да е започнала. Дори не бяха излезли от покрайнините на Стройза. Даже не бяха успели благополучно да прекосят полетата и да навлязат в гората.
— Не съжалявайте — прошепна в тъмното Саманта. — Не съжалявайте, Господарю Рал. Вие имахте план. Не е ваша вината. Моя е.
— Какво?
Саманта сложи ръка на главата му и я притисна надолу.
— Дръжте главата си приведена ниско — промълви сякаш от някакво отдалечено приказно място.
Ричард се смръщи и тъкмо щеше да я попита за какво говори, когато малките пръстчета върху главата му се стегнаха и я натиснаха още по-надолу.
В този миг гръмовен взрив внезапно разтресе земята.
Секунда по-късно мощна ударна вълна сякаш премаза гърдите му. Той не можеше да разбере кой е източникът.
В бърза последователност, едва ли не една през друга, последваха още три гръмки експлозии. Оглушителният пукот на взривовете звучеше така, сякаш точно до тях дърветата бяха ударени от гръм. При всеки пронизителен трясък той потреперваше. Взривовете бяха толкова наблизо, че ушите му запищяха.
За съвсем кратко настъпи тишина, след което последва нова поредица от експлозии, само че този път дори повече на брой. Цялата околност бе разтърсена, сякаш ги беше връхлетяла буря със светкавици и гръмотевици. Зашеметяващите сътресения следваха едно след друго почти без пауза и запращаха ударни вълни, които плющяха във въздуха. Разлюляха земята толкова могъщо, че го заболя главата. Върху тях се посипаха пръст и дребни скални отломки.
После между оглушителните удари за миг настъпи блажено затишие, преди гръмовните експлозии да изригнат наново, този път в такава непосредствена близост, че му напомниха за звука от разпаряне на платно.
След възможно най-късото затишие се зареди нов залп от експлозии, чиито гръмовен екот прокънтяваше равномерно, пукот след пукот, сякаш небесен ковач налагаше наковалнята на света с чутовни удари. Дори въздухът потреперваше от тяхната сила.
В следващия момент Ричард чу как по скалата над тях затрополи дъжд от отломки. Някои се блъскаха в камъка с удивителна ярост. Други по-остри сблъсъци звучаха като плющене на камшик. От някои се боеше, че мощта им ще натроши камъка над главата му.
Тогава парчета дърво започнаха да се сипят като водопад. Обстрелваха го трески, някои не по-големи от шивашки игли, а други колкото гребла. Разбиваха се в скалата и отскачаха обратно във въздуха, преди да се посипят навред по земята. Ричард видя, че много от отломките са покрити с кръв. По някои дори се бяха забили парченца разкъсана плът.
Чуваше как един след друг клоните стремително се пречупват под непосилна тежест, а след тях как масивните стволове се пропукват, когато дърветата рухват и ломят листака. От удара на исполинските дървета земята се разтрисаше. Тътенът на сгромолясващите се дървета отекваше навсякъде около тях.
Едно гигантско дърво се разби с огромна сила и раздруса скалата, в която се бяха свили Ричард и Саманта. Той си помисли, че ударът ще строши камъка. Вместо това от сблъсъка с неимоверната тежест стволът на дървото се пречупи на две току над мястото, където клечаха те двамата. Навсякъде в гората се прекатурваха дървета и в полета си надолу прекършваха огромни клони. Земята се тресеше от оглушителни, гръмки експлозии.
Докато шумните експлозии продължаваха да бучат с неукротима сила, взривовете започнаха да проехтяват все по-далеч и по-далеч нататък в гората, а всеки мощен тътен разтърсваше земята, докато накрая всички те не се обединиха и не заприличаха на земетресение. Беше така могъщо, че сякаш можеше да срине планината.