— Какви ги приказваш?
Тя вдигна към него плувналите си в сълзи големи тъмни очи.
— Взехте ме с вас, понеже казах, че ще мога да помогна. Убедих ви, че съм ви нужна, че е важно да ме вземете, защото притежавам дарбата.
А после, като имахте най-голяма нужда от мен, когато всичко беше заложено на карта, вие ми казахте какво да направя. Даже ми обяснихте как да накарам дърветата да избухнат. Доведохте ме да ви помагам, а като ми казахте какво да направя и как, аз ви разочаровах.
Като нищо можеше да ви убият поне стотина пъти, докато се бихте с онези чудовища. А аз нищо не направих, за да помогна.
Вие сте избраникът. Разбрах го още в началото, а се провалих и не сторих онова, което бях обещала и което вие поискахте от мен. Едва не загинахте. Вие сте човекът, предопределен да спаси всички ни. Моя щеше да е вината, ако беше настъпил краят на света на живите. И всичко това, защото ми казахте какво да сторя, обяснихте ми го, а аз нищо не направих.
Ричард успокоително поклати глава.
— Саманта, това не е вярно. Ти стори всичко по силите си.
— Не, не беше така.
— Какво искаш да кажеш?
Тя се поколеба, докато търсеше подходящите думи.
— Беше ме страх. Боях се да направя каквото ми казахте. Страхувах се да не объркам нещо, да не го направя погрешно или недостатъчно добре, да не ви разочаровам, вас и всички останали. Затова и не можах да го направя. Опитах се, ала се боях да не се проваля.
Ричард й се усмихна и я помилва по косата.
— Ти не се провали, Саманта. — Той махна с ръка и посочи заобикалящата ги гледка. — Ти сложи край на заплахата.
Момичето избърса очи и най-сетне се огледа наоколо, този път наистина внимателно. В мига, в който цялостното измерение на видяното проникна в съзнанието й за пръв път, тя примигна изумено.
— Аз ли сторих всичко това?
— Е, определено не бях аз — каза той.
— Беше точно както казахте — прошепна тя като че на себе си. — Щяхме да се спасим, ако бях направила както казахте.
— Ала нали каза, че си опитала, но не си успяла — обърка се Ричард. Наистина се беше опитала… Той беше свидетел… Ала не й се удаде. — Как така накрая се получи?
Саманта се загледа нанякъде за известно време, вероятно вътре в себе си, тъй като сякаш търсеше правилните думи, за да обясни по-добре.
— Като бях там, в дупката — заговори накрая, — докато треперех от ужас и страх, че ще умра, че тези полумъртви дяволски изчадия ще ме извлекат навън, ще ме разкъсат със зъби и ще ме изядат жива, изведнъж се сетих за майка ми.
— Майка ти ли? Какво имаш предвид?
— Тя е видяла същото да се случва на баща ми. Това са му сторили. Гледала е как тези чудовища разкъсват със зъби като глутница подивели животни човека, когото е обичала, човека, когото обичах и аз, и как изгълтват месата и кръвта му. Най-после разбрах колко уплашена и ужасена трябва да се е чувствала.
А след това са я отвлекли. Убили са любимия й и са я отвлекли. Представете си какво ли си е мислела! Какъв ли потрес, отчаяние и страх е изпитвала!
Ако наистина е още жива, то вие сте единствената й надежда за спасение. Аз съм нейна дъщеря, човекът, който я обича повече от всичко на света и който настояваше да ви придружи, уж за да ви помогне да я избавите от тези диваци. Вие сте единствената надежда на майка ми, нейният последен шанс, а ето че аз се бях скрила в дупка и треперех от глава до пети.
— Не бива да се срамуваш, задето си се уплашила — понечи да я утеши Ричард. — И аз се страхувах.
Тя вдигна поглед.
— Наистина ли?
— Разбира се. Кой не би се страхувал в подобна ситуация? Това е съвсем нормална реакция за всеки, който носи душа. Ала аз се боях и защото си мислех, че тъкмо аз не съм оправдал надеждите ти и съм изменил на всички, които разчитат на мен.
Тя опря върховете на малките си пръстчета в гърдите му.
— Ала вие ме взехте с вас да ви помагам. Дадохте ми шанс. А после, като ни нападнаха, вие се сетихте как да ни измъкнете от невъзможната ситуация и ми казахте какво да направя. Знаехте какво е нужно, защото вие сте избраникът. Даже ми обяснихте как става. Аз съм тази, която се провали.
Ричард огледа опустошението.
— Изобщо не смятам, че си се провалила, Саманта. В крайна сметка ти не се отказа. Напротив, удвои усилията си и сполучи. Защити ме. Сложи край на заплахата. Само това има значение.
Тя се усмихна ако не гордо, то поне с известно облекчение, и също се огледа.
— Когато ми казахте за това, не знаех, че ще нанесе толкова големи щети. Не съм си и представяла, че е възможно.
Ричард обиколи с поглед пометената шир и лицето му доби по-сериозно изражение.