— Ако трябва да бъда честен, досега не съм виждал друга чародейка да причинява чак такива поразии. Ала ти стори онова, което беше необходимо. Мисля си, че ако беше вложила дори частица по-малко усилие, енергията нямаше да е достатъчна да ни избави.
Тя проследи погледа му към изравнената със земята гора.
— Никога не съм си представяла, че съм способна да предизвикам подобно нещо. Не знаех, че дарбата има такава разрушителна сила.
— Разрухата в името на доброто е нещо прекрасно.
Тази толкова чудата представа я накара да се усмихне.
— Е — попита я той накрая, — при положение че се опита, ала не успя да го направиш, какво се случи? Как така изведнъж стана?
— Ядосах се — почти безгласно каза тя, като че ли се срамуваше.
— Ядоса се?
Тя кимна.
— Седях свита в дупката и си мислех как скоро ще умра, а после, както ви казах, се сетих за майка и за случилото се с нея. Това ме разгневи, ядосах си се, задето бях разочаровала себе си, нея, вас, както и всички останали. Ама така се ядосах!
Но макар да ме беше яд на мен самата, много повече бях бясна на полухората; бях бясна, че с лекота нараняват такива добри хора като баща ми, като толкова много други, като вас. Бях бясна заради онова, което правят, и заради онова, което се канят да причинят на всички. Нашите души са си наши. Какво им дава право да ги присвояват?
— Не вярвам наистина да могат да ни откраднат душите, Саманта. И Наджа смята така.
— Да, но ги искат. Възнамеряват да ги вземат. Опитват се. Няма голямо значение, че не могат, ако сме мъртви. Те убиват невинни хора с желанието да отнемат душите им и само това е важното. Какво ги кара да си мислят, че имат правото да отнемат нечия душа, нечий живот?
Ричард само поклати глава.
— Бях толкова ядосана — продължи тя, — че просто ми прекипя. Повече от всичко останало исках да ги затрия от лицето на света на живота. И така, вече ужасно разгневена, се помъчих да измисля как да ги накажа за онова, което вършат, и се хванах за съвета ви какво да направя с дърветата.
Оставих гнева да се насъбере и да се насочи срещу онези, които причиняваха толкова много страдание и смърт. Щом го сторих, си дадох сметка, че започвам да усещам дърветата навсякъде около нас.
— Да усещаш дърветата ли? — попита Ричард.
— Да, точно така. Пресягах се мислено към тях и чувствах къде се намират, а след това съсредоточих целия този кипнал в мен гняв и вложих много силна топлина в определена точка в онези дървета, които усещах, точно както вие ми казахте да направя. Сигурно първия път не съм се справила, понеже бях много уплашена. Не можех, докато наистина не се ядосах.
Ричард се вгледа в големите й очи за миг.
— Така действа и моята дарба… посредством гнева.
— Наистина ли?
Той кимна.
— Понякога ми се иска да владеех дарбата си по-добре, за да можех да я насочвам по посока на належащия проблем, да я контролирам съзнателно, ала, опасявам се, като магьосник воин моята дарба действа различно от тази на останалите. Призовава я или гняв, или неотложна нужда; те й вдъхват сила. Твоята явно работи и по двата начина… посредством умисъл, но и чрез гнева.
Саманта отново се огледа.
— Дори да е така, никога не съм си представяла, че съм способна на нещо такова. Не съм си представяла, че мога да извикам толкова голяма сила, да причиня такава разруха. Някак е, знам ли… плашещо.
— Предполагам, че си вложила толкова сила, колкото е изисквала задачата ти, а тя беше справедлива. Лесно е да повдигнеш нещо леко. Ала за по-тежките неща трябват повече мускули.
Сигурно в този случай всяко по-малко усилие от твоя страна не би свършило работа и злото щеше да победи. Умът ти е направлявал дарбата ти така, че тя да стори необходимото, точно както би напрегнала повече мускули да вдигнеш нещо тежко. Не се изисква мисъл, умът и тялото ти просто се нагаждат към тежестта на задачата.
Предполагам, че в случая тъкмо това се е случило, когато си прибягнала до дарбата си. — Ричард се взря в открилото се пространство. — И тъкмо това беше необходимо.
При все това мащабът на опустошението беше поразителен и той разбираше страховете, породили се у нея при вида на стореното. Беше ставал свидетел на немалко извършени от родени с дарбата неща, ала не помнеше досега да е виждал подобно нещо.
Спомни си, че беше забелязал у Естер да се прокрадва сянка на страх за Саманта. Самото момиче дори беше споменало, че хората се бояли от нея и роднините й, задето притежавали дарбата. Това несъмнено важеше в някаква степен за родените с дарбата навсякъде. Повечето хора, които не владееха магията, се плашеха от тези, които я владеят. Страхуваха се от неизвестното, бояха се какво могат да сторят хората с дарбата.