— Струва ми се, че грешите — отбеляза гласно тя. — Момичетата… ами, момичетата и младежите не знаят много неща за детективите и техните истории. Те просто не са ги чували.
— Всеки трябва да е чувал за Еркюл Поаро — заяви гордо той.
И дълбоко вярваше, че е така.
— В днешно време всички са така слабо образовани — продължи мисис Оливър. — Наистина. Знаят единствено имената на естрадни певци, групи или дисководещи, и тем подобни. В днешно време, ако имате нужда от специалист, имам предвид лекар, детектив или зъболекар… е, обикновено питате някого. Питате при кого да отидете. И тогава този някой ви казва: „Скъпа моя, непременно идете при онзи чудесен лекар на улица «Куин Ан». Ще ви накара да се завъртите три пъти и ще ви излекува“. Или: „Знаеш ли, откраднали ми бяха диамантите и Хенри щеше да побеснее, така че не можех да се обърна към полицията. Но има един невероятен детектив, изключително дискретен, който ги намери и Хенри нищо не разбра“. Обикновено така се случва. Някой е изпратил момичето при вас.
— Много се съмнявам.
— Не можете да говорите, преди да разберете. И сега ще ви обясня. Аз съм причината. Аз изпратих момичето при вас.
Поаро се вцепени.
— Вие? Защо не ми казахте веднага?
— Защото току-що ми хрумна… когато споменахте за Офелия… дълга провиснала коса и невзрачен външен вид. От описанието й се досетих, че всъщност съм я виждала. Съвсем наскоро. Така ми дойде на ум коя е тя.
— И коя е?
— За жалост не зная името й, но мога лесно да го науча. Разговаряхме за частни детективи и аз споменах за вас и за някои от вашите изумителни разкрития.
— Дадохте ли й адреса ми?
— Не, разбира се, че не. Нямах представа, че се е нуждаела от детектив. Мислех, че просто си говорим. Но няколко пъти споменах името ви и естествено би било много лесно да намери адреса ви в телефонния указател и да ви посети.
— Разговаряхте ли за убийства?
— Не си спомням добре. Дори не помня как стигнахме до разговора за детективи… освен ако, да, може би тя го е започнала…
— Тогава разкажете ми всичко, нищо, че не помните името й. Разкажете ми всичко, което знаете за нея.
— Ами, беше миналия уикенд. Гостувах на семейство Лоримър. Не са много интересни, но ме заведоха на гости при едни техни приятели. Имаше много хора. Беше ми малко неудобно, защото, както знаете, не пия и домакините трябва специално за мен да търсят безалкохолни напитки, което им е доста досадно. Обикновено хората ми говорят колко харесват книгите ми и колко са искали да се запознаят с мен, а това ме притеснява и ме кара да се чувствам неловко и глупаво. Но някак си се справям. Казват ми колко обичат моя ужасен детектив Свен Хиерсон. Само ако знаеха колко го мразя! Но издателят постоянно ми повтаря да не го споменавам. Така или иначе, предполагам, че разговорът за детективите в реалния живот тръгна оттам. Разказах им за вас, а онова момиче се навърташе наоколо и ни слушаше. Когато споменахте за непривлекателната Офелия, изведнъж включих. Помислих си: „На кого ми напомня това описание?“ и ми просветна: „Ама разбира се. Момичето от онова парти“. Струва ми се, че тя беше от семейството на домакините, освен ако не я бъркам с друго момиче.
Поаро въздъхна. Винаги, когато човек разговаря с мисис Оливър, трябва да се въоръжи с голямо търпение.
— Кой беше домакинът?
— Мисля, че се казваше Трефузис или Трехърн. Нещо такова. Той е магнат. Богат. Важна клечка в Сити, но по-голямата част от живота си е прекарал в Южна Африка…
— Има ли съпруга?
— Да. Жена му е много красива. Доста по-млада от него. С пищна руса коса. Тя му е втора съпруга. Дъщеря му е от първия брак. Присъстваше и един ужасно стар чичо. Вече пооглушал, но особено знаменит. Ще е необходимо доста време, за да се изредят всичките му отличия. Адмирал или маршал от въздушните сили, или нещо такова. Струва ми се, че също е и астроном. Както и да е, има един голям телескоп, който стърчи от покрива. Предполагам обаче, че му е само хоби. Имаше и една чужденка, която вървеше подире му. Мисля, че го придружава до Лондон, за да го пази да не го сгази някоя кола. Хубавичка е.
Поаро обработи информацията, която му предостави мисис Оливър и се почувства почти като компютър.
— Значи в къщата живеят мистър и мисис Трефузис…