— Да.
— Но предполагам, че е имала приятели сред другите обитатели на блока?
— Може и да е имала — повдигна рамене Джоу и поклати глава. — Не зная. Никога не съм я виждал в ресторанта с някой от другите наематели. Понякога водеше на вечеря приятели от вън. Не, не бих казал, че беше близка с някой от блока. Ако искате да научите нещо повече за нея, ще направите най-добре — предложи малко нервно Джоу — да отидете и да си поговорите с мистър Макфарлън, домоуправителя.
— А, благодаря. Да, точно това възнамерявам да сторя.
— Кантората му е в онзи блок там, сър. На приземния етаж. Ще видите табелката на вратата.
Поаро се насочи натам. Извади от куфарчето си писмото, което лежеше най-отгоре. С него го бе снабдила мис Лемън. На плика беше написано „Мистър Макфарлън“. Той се оказа проницателен и приятен мъж на около четирийсет и пет. Поаро му подаде писмото. Той го отвори и го прочете.
— Да — каза той, — разбирам.
Остави го на бюрото си и погледна Поаро.
— Собствениците ми нареждат да ви помогна с каквото мога, относно тъжната кончина на мисис Луиз Шарпантие. Какво точно искате да научите, мосю… — той погледна отново в писмото, — мосю Поаро?
— Съвсем дискретно е — каза Поаро. — Полицията и един адвокат са се свързали с нейните роднини. Те обаче ме помолиха, когато пристигна в Англия, да разбера нещо повече за конкретните факти, ако ме разбирате. Доста стряскащо е, когато човек изведнъж получи само официалната информация.
— Да, така е. Да, напълно ви разбирам. Е, ще ви кажа всичко, което зная.
— Колко време е живяла тук и как е наела апартамента?
— Живее тук… мога да погледна точната дата… от около две години. Имаше свободен апартамент и предполагам, че дамата, която го напусна, е била нейна позната и предварително я е уведомила. Казваше се мисис Уайлдър. Работеше в БиБиСи. Известно време живя в Лондон, но замина за Канада. Много приятна дама. Не мисля, че е познавала добре мъртвата. Просто е споменала, че освобождава апартамента, Мисис Шарпантие го хареса.
— Според вас подходящ наемател ли беше?
Мистър Макфарлън се поколеба леко, преди да отговори.
— Да, подходящ наемател беше.
— Не се притеснявайте и ми кажете — подкани го Еркюл Поаро. — Имало е шумни сбирки, а? Била е малко… как да се изразя… прекалено свободна в забавленията си?
Мистър Макфарлън остави настрана дискретността си.
— Имаше няколко оплаквания, но най-вече от възрастни хора.
Еркюл Поаро направи многозначителен жест.
— Падаше си по бутилката, сър, а и компанията й беше доста съмнителна. От време на време създаваха неприятности.
— Имаше ли слабост към мъжете?
— Е, не бих искал да го коментирам.
— Да, да, разбирам, но човек се досеща.
— Не беше много млада.
— Външният вид много често подвежда. На колко години беше според вас?
— Трудно е да се каже. Четирийсет, четирийсет и пет. — После добави: — Знаете ли, здравето й не беше добро.
— Разбрах това.
— Несъмнено пиеше твърде много. После се чувстваше много потисната. Беше загрижена за здравето си. Постоянно ходеше по лекари, но не им вярваше. Дамите понякога си втълпяват, особено на тази възраст… мислеше, че има рак. Сигурна беше. Лекарят я уверяваше, че няма, но тя не му вярваше. На предварителното следствие той потвърди, че е била здрава. Е, човек всеки ден чува подобни неща. Нави си го на пръста и един ден… — Той кимна.
— Много тъжно — отбеляза Поаро. — Имаше ли приятели сред наемателите в блока?
— Не. Виждате ли, тази сграда не предразполага към създаване на приятелства. Повечето хора работят.
— Помислих си за мис Клодия Рийс-Холанд. Чудя се дали са се познавали?
— Мис Рийс-Холанд? Не, не мисля. О, искам да кажа, че вероятно са се срещали, разговаряли са в асансьора, нещо такова. Но не мисля, че са имали по-близки контакти. Виждате ли, от различни поколения са. Имам предвид… — Мистър Макфарлън изглеждаше малко объркан.
Поаро се зачуди защо и подметна:
— Мисля, че едно от момичетата, което дели апартамента с мис Холанд е познавало мисис Шарпантие. Мис Норма Рестарик.
— Така ли? Не знаех. Тя отскоро е тук и слабо я познавам. Изглежда доста уплашена млада дама. Според мен неотдавна е завършила училище. Има ли още нещо, което мога да направя за вас, сър?