С крайчеца на окото си мисис Оливър забеляза, че Поаро ѝ прави енергични знаци.
— Един момент, скъпа — извини се тя. — Хлебарят е. Почакай малко.
Поаро изглеждаше обиден.
Тя остави слушалката, прекоси бързо стаята и дръпна Поаро в другия край.
— Да? — попита настоятелно тя, сдържайки дъха си.
— Хлебар! — възкликна начумерено Поаро. — Аз!
— Е, трябваше бързо да измисля нещо. За какво ми правихте знаци? Разбрахте ли тя какво…
Поаро я прекъсна.
— Ще ми разкажете. Зная достатъчно. Онова, което искам да направите, като използвате неограничените си възможности за импровизация, е да измислите някакъв правдоподобен претекст, за да посетя семейство Рестарик… например един ваш стар приятел ще се намира за кратко в съседство. Можете да кажете…
— Оставете на мен. Ще измисля нещо. Под друго име ли ще се представите?
— Естествено, че не. Нека поне се опитаме да го направим по-простичко.
Мисис Оливър кимна и се забърза към телефона.
— Наоми? Не си спомням за какво говорихме. Защо постоянно някой се появява и прекъсва човек точно, когато си говори приятно? Не мога дори да си спомня за какво ти се обадих… О, да… За адреса на онова дете Тора… искам да кажа Норма, и ти ми го даде. Но имаше и още нещо, което исках… О, спомних си. За един мой стар приятел, най-очарователния човек. Всъщност онзи ден споменах за него. Казва се Еркюл Поаро. Ще бъде на гости в съседство на семейство Рестарик и много би искал да се срещне със стария сър Родерик. Познава го добре и му се възхищава за някакво невероятно разкритие през войната… или беше за нещо, свързано с науката. Така или иначе той много би искал „да го посети и да му поднесе почитанията си“, както се изрази. Мислиш ли, че е удобно? Би ли ги предупредила? За да не е изненадат. Предай им да го накарат да им разкаже някоя шпионска история… Той… какво? О! Пристигнали са косачите? Да, разбира се, че трябва да прекъснем. Дочуване.
Тя постави слушалката на мястото ѝ и потъна в креслото.
— Боже мой, колко уморително. Добре ли се справих?
— Не беше зле — отбеляза Поаро.
— Помислих си, че ще е по-добре да ви свържа със стареца. Така ще можете да видите повече, което предполагам, че желаете. За една жена е много по-вероятно да обърка научните понятия, а вие ще имате достатъчно време да измислите нещо по-определено, което да звучи достоверно. А сега, искате ли да чуете какво ми разказа?
— Предполагам клюки. За здравето на Мисис Рестарик?
— Точно така. Изглежда е прекарала някакво странно стомашно заболяване и лекарите са били озадачени. Пратили я в болница и се е оправила, но не са открили причината. Върнала се вкъщи и всичко отново се повторило. Лекарите пак са били озадачени. Хората започнали да приказват. Една доста безотговорна медицинска сестра пуснала слуха. Нейната сестра го казала на съседката си, която, когато отишла на пазар, го споделила с някой друг и така слухът плъзнал. Разнесло се, че мъжът ѝ се опитва да я отрови. Нали знаете какви ги приказват, но в този случай наистина нямат основание. Ние с Наоми си помислихме за момичето au pair, което е нещо като секретарка на стареца. Въпреки че сякаш няма причина да се опита да отрови мисис Рестарик с препарат против плевели.
— Чух ви да споменавате няколко.
— Ами, не е съвсем невъзможно…
— Желано убийство… — отбеляза Поаро замислено, — но все още неосъществено.
Глава трета
Мисис Оливър влезе с колата си във вътрешния двор на Бороудин Меншънс. На паркинга имаше шест коли. Докато се колебаеше как да постъпи една от колите излезе и освободи място. Мисис Оливър побърза да го заеме.
Слезе, затръшна вратата и вдигна поглед към небето. Блокът бе построен наскоро върху земя, опустошена от бомбардировките през последната война. Като че ли, помисли си Мисис Оливър, отначало е бил изцяло построен от компанията „Грейт Уест Роуд“ и после поставен на това място като готов жилищен блок. Изглеждаше много функционален, но създателят му се бе отнесъл с презрение към всякакви орнаменти по фасадата.