— Това означава ли, че отново съм назначена на старата си работа?
— Да…, стига да се съгласиш да напуснеш новата.
— Нямам нова — въздъхна Полин. — Ден преди да започна, си намериха много по-млада прислужница.
Корнилиъс я прегърна, после се дръпна.
— Тогава те назначавам отново, при това с по-висока заплата.
— Както решите, господин Барингтън. В края на краищата работникът струва колкото каже господарят.
Корнилиъс успя да се сдържи и да не прихне.
— Това означава ли, че цялата покъщнина ще се върне в имението?
— Не, Полин, не означава. След смъртта на Мили къщата е прекалено голяма за мен. Жалко, че не съм го разбрал досега. Ще се изнеса и ще си потърся по-малко жилище.
— И на мен от доста години ми е на езика да ви го предложа — призна си икономката. Сетне се подвоуми. — А онзи симпатичен господин Винсънт ще продължи ли да идва в четвъртък на вечеря?
— Да, докато един от двамата не умре, това ти го гарантирам — подсмихна се Корнилиъс.
— Ще прощавате, господин Барингтън, но не мога цял ден да си бъбря с вас. Къщната работа край няма.
— Така си е — съгласи се Корнилиъс и побърза да излезе от кухнята.
Върна се в антрето, взе пакета и го отнесе в кабинета. Беше махнал само горната опаковка, когато иззвъня телефонът. Корнилиъс остави пратката, вдигна слушалката и чу гласа на Тимоти.
— Браво на теб, Тимоти, дойде все пак на търга. Признателен съм ти.
— Жалко само, чичо Корнилиъс, че не ми стигнаха парите да купя шаха.
— Ако майка ти и леля ти бяха проявили същата сдържаност…
— Нещо не разбирам, чичо.
— Карай, не е толкова важно. Та защо се обаждаш, млади момко?
— Явно си забравил, че ти обещах да дойда и да ти дочета романа, ако не си си го дочел сам, разбира се.
— Не, покрай разправиите напоследък съвсем ми изхвърча от главата. Защо не наминеш утре вечер, тъкмо ще хапнем заедно. И докато не си почнал да мърмориш, нека ти съобщя добрата новина — Полин се върна.
— Наистина прекрасна новина, чичо Корнилиъс. Добре тогава, ще се видим утре към осем.
— Чакам те — рече по-възрастният мъж. Затвори и отново се зае с почти разопакованата пратка. Но още преди да е махнал последната хартия, знаеше какво има вътре. Сърцето му заби по-бързо. Най-сетне Корнилиъс махна капака на тежкия дъсчен сандък и видя вътре трийсет и двете прелестни фигури от слонова кост. Имаше и бележка: „Искам поне малко да ти се отблагодаря за добротата, която си проявявал към мен през годините. Хю.“
Корнилиъс си спомни лицето на жената, минала покрай него в тръжната зала. Как не се беше сетил досега! Та това бе секретарката на брат му! За втори път беше сгрешил в преценката си.
— Ама че работа! — каза на глас. — Ако Хю беше продал шаха в „Сотби“, щеше да се разплати за масичката и щяха да му останат още толкова пари. Но както би се изразила Полин, важно е вниманието.
Вече пишеше благодарствено писмо на брат си, когато телефонът иззвъня отново. Беше Франк, както винаги непоклатим като скала, за да му съобщи за срещата си с Хю.
— Брат ти подписа нужните документи и както си поискал, дяловете са прехвърлени.
— Много си чевръст — отбеляза Корнилиъс.
— Още откакто ме инструктира миналата седмица, съм приготвил всички документи. И досега си най-припреният ми клиент. Да донеса ли в четвъртък вечер удостоверението за собственост?
— Не — отвърна Корнилиъс. — Днес следобед ще намина да си го взема. Стига, разбира се, Полин да е свободна, за да ме хвърли до града.
— Да не съм изтървал нещо? — попита, донейде озадачен, адвокатът.
— И да си изтървал, няма страшно. В четвъртък вечер ще ти разкажа всичко от игла до конец.
На другата вечер малко след осем Тимоти дойде в имението „Върбите“. Полин на мига го пришпори да бели картофи.
— Как са майка ти и баща ти? — попита Корнилиъс, колкото да провери какво знае момчето.
— Благодаря, чичо, добре са. Между другото, баща ми предложи да ме назначи управител на магазина. Започвам от началото на другия месец.
— Честито — поздрави го Корнилиъс. — Радвам се. И кога ти го предложи?
— Миналата седмица — отвърна племенникът.
— Кой ден?
— Толкова ли е важно? — учуди се Тимоти.
— Би могло и да е важно — каза Корнилиъс без повече обяснения.
Известно време младежът мълча, сетне уточни:
— Точно така, в събота вечер, след като ти гостувах. — Подир кратко умуване добави: — Мама май не се зарадва особено. Мислех да ти пиша, после обаче реших да ти кажа лично, нали и бездруго щях да идвам за търга. Там обаче не беше удобно да те занимавам с тези неща.
— Значи ти е предложил работата преди търга?