— О, да — потвърди Тимоти. — Някъде седмица преди това.
Момчето още веднъж се взря изпитателно в чичо си, той обаче и този път не даде никакви обяснения.
Полин им донесе телешко печено, а момчето започна да излага плановете си за бъдещето на фирмата.
— Татко ще остане председател на управителния съвет, но обеща да не ми се бърка много-много. Ти, чичо Корнилиъс, вече притежаваш един процент от акциите на фирмата, защо не влезеш в управителния съвет?
Корнилиъс се изненада, после се зарадва, накрая обаче пак го налегнаха съмнения.
— Ако наистина реша да разширя дейността, твоят опит ще ми е много полезен — допълни племенникът.
— Съмнявам се баща ти да одобри, че си ме включил в управителния съвет — подсмихна се горчиво по-възрастният мъж.
— Не виждам защо да не одобри — възрази Тимоти. Нали той го предложи!
Корнилиъс мълча доста дълго. Не беше очаквал и след края на играта да продължи да научава нови и нови неща за участниците в нея.
— Май е време да се качим горе в спалнята и да разберем кой все пак е станал министър-председател — Саймън Кърслейк или Реймънд Гулд — подкани накрая.
Тимоти изчака чичо му да си сипе голям коняк и да запали пура — първата от месец, — и чак тогава зачете. Толкова се залиса, че не вдигна очи, докато не отгърна последната страница, където видя, че с лепенка за корицата е прихванат плик. Беше адресиран до „Господин Тимоти Барингтън“.
— Това пък какво е? — възкликна момчето. Корнилиъс щеше да му каже, ако не беше заспал.
Както всеки четвъртък вечер, на вратата се позвъни точно в осем. Когато Полин отвори, Франк й връчи огромен букет.
— О, господин Барингтън ще се зарадва много! — възкликна жената. — Ще ги натопя в библиотеката.
— Не са за господин Барингтън — намигна й адвокатът.
— Какво ви прихваща напоследък вас двамата! — рече Полин и заситни към кухнята.
Докато Франк омиташе втората чиния задушено по ирландски, Корнилиъс го предупреди, че сигурно вечерят за последен път в имение „Върбите“.
— Това означава ли, че си продал къщата? — вдигна очи адвокатът.
— Да. Тази сутрин подписахме договорите, но с условието да се изнеса незабавно. При такова щедро предложение нямам право да споря и да се пазаря.
— А намери ли си друга къща?
— Струва ми се, че открих идеалния дом. Ще изчакам да се уредят формалностите и веднага го купувам. Разчитам на теб да придвижиш възможно най-бързо документите — само това остава, да стоя дълго без покрив над главата.
— Не се безпокой, ще имам грижата — увери го Франк, — но междувременно защо не дойдеш при мен? Знам, че нямаш голям избор.
— Така си е: местното хотелче, Елизабет или Маргарет — ухили се Корнилиъс и вдигна чашата. — Благодаря за поканата. Приемам я.
— Но при едно условие! — предупреди Франк.
— И какво е то? — поинтересува се домакинът.
— Да дойде и Полин — нямам никакво намерение през свободното си време да ходя след теб и да ти разтребвам.
— Какво ще кажеш, Полин? — попита Корнилиъс, когато икономката се зае да раздига масата.
— Нямам нищо против да ви върша къщната работа, драги ми господа, но само един месец. В противен случай, господин Барингтън, няма да се изнесете оттам и до Второ пришествие.
— Обещавам, ще се постарая да придвижа бързо документите — намеси се Франк.
Корнилиъс се наведе съзаклятнически към него.
— Да ти призная, Полин ненавижда адвокатите, но към теб има слабост.
— Дори и да е така, господин Барингтън, няма да се колебая и ще ви напусна, ако до месец не се нанесете в новата къща.
— Послушай ме, не е зле да побързаш с капарото — рече Франк. — Свестни къщи под път и над път, но свестни икономки и със свещ да търсиш, трудно ще намериш.
— Не е ли време, господа, да се посветите на шаха?
— Да, време е — съгласи се Корнилиъс. — Но първо една наздравица.
— За кого? — поинтересува се адвокатът.
— За младия Тимоти — отвърна домакинът и вдигна чашата, — който от началото на другия месец става изпълнителен директор на фирма „Барингтън“ в Чъдли.
— Да пием тогава за Тимоти — възкликна Франк и също вдигна чашата.
— И знаеш ли, покани ме да вляза в управителния съвет — похвали се Корнилиъс.
— На теб ще ти бъде приятно, а младежът ще се възползва от твоя опит. И все пак това не обяснява защо му прехвърли всичките си акции, въпреки че той не успя да откупи на търга шаха.
— Точно заради това искам да направя така, че племенникът да поеме фирмата. За разлика от майка си и баща си, Тимоти не позволи сърцето да надделее над разума.
Франк кимна одобрително, а Корнилиъс изпи до дъно единствената чаша вино, която си разрешаваха преди партията шах.