— Смятам за свой дълг да те предупредя — рече домакинът, докато ставаше от масата, — че ме биеш три пъти поред по една-единствена причина: имах си грижи, не ми беше до шах. Сега обаче нещата се изясниха, вече няма да ти върви толкова.
— Ще видим — закани се Франк, докато крачеха по дългия коридор.
Поспряха за миг да се полюбуват на портрета на Даниъл.
— Как си го върна? — попита адвокатът.
— Спазарих се с Полин — смених кон за кокошка, но важното е, че накрая и двамата получихме това, което искахме.
— Ама как?… — подхвана гостът.
— Тя е дълга и широка, ще ти разкажа, след като те бия и седнем да си пием конячето.
Корнилиъс отвори вратата на библиотеката и пусна приятеля си да мине пред него, та да го държи под око и да види как ще реагира. Когато съгледа шахматната дъска с наредените по нея фигури, адвокатът, с непроницаемо лице, не реагира, само мина от другата страна на масичката, седна на обичайното си място и рече:
— Ако не ме лъже паметта, днес ти си с белите.
— Да, така е — отвърна домакинът, като се помъчи да прикрие раздразнението си. Премести пешката.
— Пак започваш с обичайния гамбит, както в доброто старо време. Май днес трябва да внимавам повечко.
Играха близо час, без да обелват и дума, накрая Корнилиъс не издържа.
— Не ти ли е поне малко любопитно как съм си върнал шаха? — попита той.
— Не — каза Франк, все така вторачен в шахматната дъска. — Изобщо не ми е любопитно.
— И защо, дърт сухар такъв?
— Защото вече знам — рече адвокатът и премести офицера в другия край на дъската.
— Че откъде знаеш? — изненада се приятелят му и отговори на неговия ход, като върна назад коня, за да предпази царя.
Франк се подсмихна.
— Забравяш, че и Хю ми е клиент — поясни и премести топа два квадрата вдясно.
Корнилиъс също се засмя.
— Само като си помисля, че брат ми нямаше да е принуден да си жертва акциите, ако знаеше колко всъщност струва шахът.
Върна царицата на мястото й.
— Да де, но той знаеше — вметна Франк, докато размишляваше върху последния ход на своя противник.
— Че откъде може да знае! Само ние с теб сме наясно с цената!
— Аз му казах — отговори простичко адвокатът.
— Хубава работа! Защо? — вторачи се Корнилиъс в най-добрия си приятел.
— Защото само по този начин можех да разбера дали Хю и Елизабет са комбина.
— Защо тогава той не купи шаха на сутрешния търг?
— Именно защото не искаше Елизабет да узнава какво е намислил. Щом разбра, че Тимоти също се надява да купи шаха, за да ти го върне, реши да пасува.
— Но можеше да продължи да наддава, след като момчето се отказа.
— Не, не можеше. Както сигурно помниш, се беше съгласил да наддава за масичката в стил „Луи XIV“, а тя беше последната вещ в търга.
— Елизабет не успя да купи стенния часовник, можеше преспокойно да наддава за масата.
— Елизабет не ми е клиентка — отвърна адвокатът и премести царицата. — Снаха ти така и не разбра колко струва шахът. Хвана се на въдицата: повярва ти, че цената му е има-няма стотина лири, затова и Хю прати секретарката си на разпродажбата следобед — да наддава, докато вземе шаха.
— Понякога не забелязваш очевидни неща, макар че ще ти избодат очите — каза Корнилиъс и премести топа пет квадрата напред.
— Съгласен съм — подсмихна се Франк и след като премести царицата, му взе топа. Погледна противника си и оповести: — Мат.
Писмото
Всички гости бяха насядали около масата и закусваха, когато в стаята влезе Мюриъл Арбътнот, стиснала в ръка сутрешната поща. Извади от купчинката дълъг бял плик и го подаде на най-добрата си приятелка.
Върху лицето на Ана Клермонт се изписа изненада. Кой ли беше разбрал, че в края на седмицата е дошла да погостува на семейство Арбътнот? После видя познатия почерк и се усмихна на изобретателността на подателя. Надяваше се, че мъжът й Робърт, който седеше в другия край на масата, нищо не е забелязал. С облекчение видя, че се е зачел във вестника.
Без да сваля очи от Робърт, Ана се опита да пъхне палец в ъгълчето на плика, но точно тогава мъжът й внезапно я погледна и се усмихна. Тя също му се усмихна, пусна плика върху коленете си, вдигна вилицата и си боцна от вече изстиналите гъби. Не се и опита да вдигне пак плика, докато мъжът й не се скри зад вестника. Щом той се зачете в икономическите страници, Ана сложи плика отдясно на чинията, взе ножа за масло и го плъзна в подгънатото крайче. Зае се да отваря бавно плика. После върна ножа на място, при чинийката с маслото. Пак погледна към мъжа си, да провери дали още е скрит зад вестника. Четеше си мирно и кротко. Ана вдигна плика с лявата ръка, а с дясната извади предпазливо писмото. Сетне пусна плика в чантата си, оставена отстрани. Погледна познатата скъпа жълтеникава хартия за писма, сгъната на три. Стрелна за кой ли път с очи Робърт, който пак не се виждаше зад вестника, и разгъна двата листа с писмото.