— Защо не дойдете да се почерпим по чашка? — предложи Ангъс.
— Благодаря — отвърна Макс и се прекатери на по-голямата яхта. Наведе се и се ръкува с Рут. — Драго ми е да се запознаем, госпожо Хендерсън.
— Наричайте ме Рут, моля ви. От Брайтън ли сте? — поинтересува се тя.
— Не — отговори Макс. — Тъкмо обяснявах на мъжа ви, че отскачам понякога за почивните дни, за да поплавам с яхтата. А вие с какво се занимавате на Джърси? — попита той, насочвайки отново вниманието си към Ангъс. — Очевидно не сте тукашни.
— Не, не сме — преди седем години се пенсионирах и се преместихме от Единбург. Навремето имах малка посредническа фирма. А сега не правя друго, освен да наглеждам един-два семейни имота, за да съм сигурен, че с парите, които изкарвам от тях, не съм на загуба. Плавам и с яхтата и чат-пат играя голф. Ами вие? — полюбопитства той.
— И аз горе-долу се занимавам със същото, но с една малка разлика.
— Така ли? Каква? — включи се отново Рут.
— Също наглеждам имоти, но чужди. Младши съдружник съм в агенция за недвижими имоти в Уест Енд.
— По колко вървят сега имотите в Лондон? — попита Ангъс, след като отпи поредната глътка уиски.
— Последните една-две години повечето агенции закъсахме — никой не иска да продава, а само на чужденците им е по джоба да купуват. Ако пък имотът се нуждае от ремонт, всички се пазарят наемът да е по-нисък, други се изхитряват да не си спазват договорите.
Ангъс прихна.
— Защо не вземете да се преместите на Джърси? Така поне ще избегнете…
— Не е зле да се обличаме, че ще закъснеем за концерта на момчетата — прекъсна го Рут.
Хендерсън си погледна часовника.
— Извинявайте, Макс — рече той. — Беше ми приятно да си побъбрим, но Рут е права. Знае ли човек, може пак да се сблъскаме някой път.
— Дано — отвърна Макс.
Усмихна се, остави чашата на масичката и се върна на своята яхта, а семейство Хендерсън се скриха долу в каютата.
Макс отново взе опърпаното романче и макар най-после да намери докъде е стигнал, все не успяваше да се съсредоточи върху думите. След половин час Хендерсънови се показаха отново, облечени като за концерт. Макс им махна приятелски, а те слязоха на кея и се качиха на чакащото такси.
На другата заран Рут се показа с чаша чай в ръка на палубата и с разочарование видя, че „Морски таралеж“ го няма. Тъкмо да се върне долу в каютата, когато й се стори, че в пристанището навлиза позната яхта. Без да се помръдва, загледа как платното се уголемява все повече — надяваше се Макс да спре на същото място, както предната вечер. Той я видя на палубата и й махна. Рут се престори, че не е забелязала.
Щом завърза въжетата, Макс се провикна:
— Къде е Ангъс?
— Отиде да вземе момчетата, ще ги води на мач по ръгби. Ще се прибере чак надвечер — добави ни в клин, ни в ръкав Рут.
Макс пристегна и последното въже за кея, вдигна очи и рече:
— Защо тогава да не обядваме заедно, Рут? Знам едно италианско ресторантче, туристите още не са го надушили.
Тя уж се замисли дали да приеме и накрая възкликна:
— Защо пък не?
— В такъв случай да се срещнем след половин час — предложи мъжът.
— Става — отвърна Рут.
Оказа се, че половин час за нея всъщност са петдесет минути и Макс пак се зачете в романа, ала и този път мислите му бяха другаде. Когато най-сетне се появи, Рут беше облечена в къса черна кожена пола, бяла блуза и черни чорапи и дори за Брайтън се беше поувлякла с грима. Макс огледа краката й. „Ядват се за трийсет и осем годишна, въпреки че полата е прекалено впита и със сигурност възкъса“, помисли той.
— Изглеждаш страхотно — каза, мъчейки се да е убедителен. — Тръгваме ли?
Рут отиде при него на кея и двамата поеха бавно към града, като си бъбреха за едно-друго, докато Макс не свърна в една от пресечките и не спря пред ресторант с името „Венитичи“. Отвори вратата и Рут не успя да прикрие разочарованието, след като видя колко препълнено е заведението.
— Никога няма да се доредим до маса — завайка се тя.
— О, не съм толкова сигурен — каза Макс точно когато оберкелнерът се насочи към тях.
— Обичайната маса ли, господин Бенет?
— Благодаря, Валерио — потвърди той и двамата с Рут бяха отведени на спокойна маса в дъното.
Седнаха и Макс попита:
— Какво ще пийнеш, Рут? Чаша шампанско?
— Чудесно — съгласи се тя, сякаш всеки ден пиеше само шампанско.
Всъщност й се случваше много рядко — Ангъс би погледнал на подобно нещо като на разсипничество, освен може би ако жена му нямаше рожден ден.
Макс отвори листа с менюто.
— Кухнята тук винаги е великолепна, особено спагетите, готви ги жената на Валерио. Направо се топят в устата.