— Едва ли е разумно.
— Винаги ли правиш само разумни неща? — възкликна Макс, без да пуска ръката й.
— Наистина трябва да се връщам на „Хубавата шотландка“.
— За да кукуваш сама цели три часа и да чакаш Ангъс да се прибере ли?
— Не, но…
— Страх те е, че ще взема да те прелъстя.
— Това ли си наумил? — попита жената и отдръпна ръката си.
— Да, това, но първо ще опитаме коняка — усмихна се Макс и взе сметката.
Прегледа я, извади портфейла си и сложи върху малкия сребърен поднос четири банкноти от по десет лири стерлинги.
Веднъж Ангъс бе обяснявал на Рут, че който плаща по ресторантите в брой или няма нужда от кредитна карта, или не печели достатъчно, за да си извади.
Макс стана от стола, благодари доста шумно на сервитьора и когато той им отвори вратата, му пъхна пет лири. Докато прекосяваха улицата и вървяха към кея, двамата с Рут не си казаха и дума. На нея й се стори, че някой скача от „Морски таралеж“, и тя се взря: нямаше никого. Смяташе, щом стигнат при яхтата, да се сбогува и да си тръгне, вместо това обаче сякаш пряко волята си последва Макс, качи се с него на „Морски таралеж“ и слезе долу в каютата.
— Не очаквах да е толкова малка — каза на най-долното стъпало. Завъртя се на триста и шейсет градуса и се озова в обятията на Макс. Избута го лекичко.
— Какво повече му трябва на един ерген! — възкликна той, докато пълнеше чашите с коняк.
Подаде едната на Рут и я прегърна през кръста. Притегли я нежно към себе си, телата им се допряха. Наведе се и я целуна по устните, сетне я пусна, за да отпият от коняка. Загледа как Рут вдига чашата, после пак я прегърна. Този път, докато се целуваха, устните им се разтвориха, а Рут почти и не опита да го спре, когато той разкопча горното копче на блузата й. Но и при най-малката съпротива Макс я пускаше, изчакваше тя да отпие и пак я притискаше до себе си. След още доста глътки коняк успя най-сетне да съблече бялата блуза и да напипа ципа на късата впита пола, но Рут вече не се и преструваше, че се дърпа.
— Ти си вторият мъж, с когото спя — пророни по-късно, докато лежеше на пода.
— Нима си била девствена, когато си се запознала с Ангъс? — не повярва Макс.
— Ако не бях девствена, той нямаше да се ожени за мен — отвърна тя простичко.
— И през тези двайсет години не е имало никой друг? — попита Макс, докато си наливаше от коняка.
— Не — потвърди Рут, — макар да ми се струва, че Джералд Прескот, възпитателят в старото подготвително училище на момчетата, ме харесва. Но не е стигал по-далеч от това да ме целуне по бузата и да ми хвърля влажни погледи.
— А ти харесваш ли го?
— Да. Мил човек е — призна си за пръв път през живота Рут. — Той обаче не е от мъжете, които ще направят първата стъпка.
— Смотаняк — отсече Макс и пак притисна до себе си Рут.
Тя си погледна часовника.
— Майко мила, наистина ли е станало толкова? Ангъс ще се върне всеки момент.
— Няма страшно, скъпа — успокои я Макс. — Разполагаме с предостатъчно време за още едно коняче и дори може би за още един оргазъм, каквото предпочиташ.
— Предпочитам и двете, но не искам мъжът ми да ни завари заедно.
— Тогава ще го оставим за друг път — съгласи се Макс и запуши бутилката с корковата тапа.
— Или за друго момиче — изревнува Рут и започна да си обува чорапогащника.
Макс взе от масичката флумастер и написа върху етикета: „Да се пие само когато съм с Рут“.
— Ще те видя ли отново? — попита тя.
— От теб зависи, скъпа — отвърна Макс и отново я целуна.
Когато я пусна, тя се обърна, качи се по стълбите на палубата и бързо се скри от погледа му. Щом се върна на „Хубавата шотландка“, се помъчи да заличи спомена за последните два часа, но когато по-късно вечерта Ангъс се прибра с момчетата, Рут си даде сметка, че няма да й бъде толкова лесно да забрави Макс.
На другата заран излезе на палубата, ала „Морски таралеж“ го нямаше никъде.
— Търсиш ли нещо? — попита Ангъс, след като отиде при нея.
Тя се обърна и му се усмихна.
— Не. Само искам час по-скоро да се приберем на Джърси — отвърна Рут.
Сигурно беше минал месец, когато телефонът иззвъня, тя вдигна слушалката и чу Макс. Пак остана без дъх, както първия път, когато се бяха любили.
— Утре идвам на Джърси, един клиент ме праща да огледам някакъв имот. Възможно ли е да се видим?
— Защо не дойдеш у нас на вечеря? — чу се да казва Рут.
— Не е ли по-добре да наминеш в хотела? — попита Макс. — Защо да си губим времето с разни вечери?