— Не, по-разумно е да дойдеш у нас. На Джърси и пощенските кутии имат очи.
— Ако това е единственият начин да те видя, съм готов да се жертвам. Ще дойда.
— В осем удобно ли е?
— Повече от удобно — каза Макс и затвори.
Вече след като чу изщракването, Рут се сети, че не му е дала адреса, а не можеше да му звънне, понеже не му знаеше телефона.
Ангъс като че ли се зарадва, че на другата вечер ще имат гост.
— Тъкмо навреме! — възкликна той. — Исках да се посъветвам с Макс.
Цяла сутрин Рут обикаля магазините в Сейнт Хилиър, за да избере най-хубавите парчета месо, най-пресните зеленчуци и бутилка червено вино — Ангъс със сигурност щеше да я нахока, че не е трябвало да се охарчва за толкова скъпо бордо.
Целия следобед стоя в кухнята до готвачката, та да й обясни как да приготви яденето, още повече време прекара вечерта в спалнята, докато избере какво да си сложи.
Когато малко след осем се позвъни на вратата, Рут още не се беше облякла. Открехна вратата на спалнята на горния етаж и нададе ухо да чуе как мъжът й посреща Макс. Докато слушаше как двамата си говорят, Ангъс й се стори много стар. Още не бе разбрала какво толкова смята да обсъжда мъжът й с Макс, но не искаше да й проличи, че проявява интерес. Върна се в спалнята и най-после реши да облече рокля, за която една приятелка бе отбелязала, че била много секси. „Значи на острова няма да има кой да я оцени“, спомни си Рут думите, с които бе отговорила.
Щом влезе в дневната, двамата мъже се изправиха и Макс я целуна по двете бузи, точно както Джералд Прескот.
— Тъкмо разказвах на Макс за къщата в Ардените — рече Ангъс още преди да са седнали отново, — и че искаме да я продадем, за да платим следването на момчетата.
„Съвсем в негов стил — помисли Рут. — Първо ще приключи с деловите въпроси и чак тогава ще предложи на госта нещо за пиене.“ Без изобщо да се замисля, отиде при барчето и наля на Макс джин с тоник.
— Помолих Макс, ако му е възможно, да огледа къщата, да й направи оценка и да ни посъветва кога е най-добре да я обявим за продан.
— Разумно — отбеляза Рут.
Избягваше да поглежда Макс в лицето, да не би мъжът й да се досети какво изпитва към него.
— Стига да искате, бих могъл още утре да замина за Франция — каза Макс. — Нямам никакви планове за почивните дни — добави той. — Ще ви съобщя още в понеделник какво съм направил.
— Прекрасно! — възкликна Ангъс. Замълча и отпи от малцовото уиски, което жена му бе наляла. — Мисля си, скъпа, че ще ускорим нещата, ако заминеш и ти.
— Не, сигурна съм, че Макс ще се справи и сам…
— Той го предложи — прекъсна я Ангъс. — Тъкмо ще го разведеш из къщата и няма да се налага, ако възникнат въпроси, да звъни и да се допитва с нас.
— Да де, но сега съм заета…
— С какво толкова си заета — с дружеството по бридж и с фитнесзалата… Не, мен ако питаш, няма да се срути светът, ако отсъстваш ден-два — усмихна се мъжът й.
На Рут й стана неприятно, че Ангъс я е изкарал пред Макс последна провинциалистка.
— Хайде, от мен да мине — склони тя накрая. — Щом смяташ, че е за добро, ще замина с Макс за Ардените.
Този път погледна госта право в лицето — и китайците биха се възхитили на непроницаемото му изражение.
Прекараха в Ардените три дни и, по-важното, три незабравими нощи. Когато се върнаха на Джърси, Рут се молеше да не им проличи, че са любовници.
Макс представи на Ангъс подробен доклад и оценка, а старецът се съгласи със съвета му, че е най-добре да обяви за продан имота няколко седмици преди началото на летния сезон. Двамата се ръкуваха, за да скрепят сделката, и Макс обеща да се обади веднага щом някой прояви интерес към къщата.
Рут го закара на летището и последното, което му каза, преди той да влезе в залата за заминаващи, бе:
— Дали е възможно да не чакам цял месец, докато те чуя?
Макс звънна още на другия ден, за да съобщи на Ангъс, че е поверил имота на две уважавани парижки агенции, с които фирмата му работела от години.
— Още преди да си ме попитал — добави той, — знай, че няма да плащаш и пени в повече — аз ще покрия от хонорара си разходите на френските агенции.
— Мъж на място! — възкликна Ангъс и затвори още преди Рут да си е разменила и дума с Макс.
Следващите няколко дни тя бързаше да вдигне слушалката преди мъжа си, но Макс така и не се обади през седмицата. Когато в понеделник най-сетне звънна, Ангъс също беше в стаята.
— Изгарям от нетърпение да разкъсам дрехите ти, скъпа — бяха първите думи на Макс.
— Радвам се да го чуя — отвърна тя, — но ще ти дам Ангъс, да му съобщиш новината.