Въпросът, който преследва полицаите, влезли в сутерена на Крийд през 1976 година и видели с очите си съчетанието от затвор и камера за мъчения, създадено от него там, е дали дванайсетте жени, за които се знае, че е измъчвал, изнасилвал и/или убил, представляват пълната бройка на жертвите му.
В последното ни интервю Крийд, който същата сутрин бе лишен от привилегии заради агресивен изблик срещу служител в затвора, беше възможно най-малко комуникативен и пределно лаконичен.
В: Хората подозират, че може да има още жертви.
О: Наистина ли?
В: Луиз Тъкър. Била е на шестнайсет, избягала е...
О: Вие, журналистите, обичате да прикачате възраст на хората, а? Защо така?
В: Защото това обрисува картина. Тя е подробност, която може да идентифицира всички нас. Знаете ли нещо за Луиз Тъкър?
О: Да. Била е на шестнайсет.
В: В сутерена ви има неразпознати бижута. Неразпознато бельо.
О: ...
В: Не желаете ли да обясните за неразпознатите бижута?
О: ...
В: Защо не говорите за тези непоискани от никого предмети?
О: ...
В: Не мислите ли, че би било един вид репарация? Не си ли казвате: мога да възстановя част от репутацията си?
О (смее се): „Репутация“... Да не си представяте, че си прекарвам дните да се тревожа за репутацията си? Вие, хора, нищичко не (неразбираемо)…
В: Ами Кара Улфсън? Изчезнала е през седемдесет и трета.
О: Тя на колко години е била?
В: На двайсет и шест. Салонна управителка в Сохо.
О: Не харесвам курви.
В: И защо?
О: Мръсни са.
В: Често сте посещавали проститутки.
О: Като не се предлага нищо друго.
В: Опитали сте се... Хелън Уордроп е била проститутка. И е избягала от вас. Дала е описанието ви на полицията.
О: ...
В: Ами Марго Бамбъро?
О: ...
В: Ван, подобен на вашия, се е движел с висока скорост в района, където е изчезнала.
О: ...
В: Ако сте похитили Бамбъро, тя би трябвало да е била в сутерена ви по същото време като Сюзан Майър, нали?
О: ... Колко хубаво за нея.
В: Наистина ли е било хубаво за нея?
О: Имало е с кого да си говори.
В: Твърдите ли, че сте държали там Бамбъро и Майър по едно и също време?
О (усмихва се): …
В: Ами Андреа Хутън? Бамбъро мъртва ли беше, като похитихте Андреа?
О: ...
В: Изхвърлили сте трупа на Андреа от скалите. Това е било промяна в метода ви на действие. Нейното мъртво тяло първото ли бе, което изхвърлихте от там?
О: ...
В: Не искате ли да потвърдите дали вие сте отвлекли Марго Бамбъро?
О (усмихва се): …
Страйк остави книгата и лежа известно време, като пушеше и разсъждаваше. После посегна към тетрадката с кожена подвързия на Бил Талбът, която по-рано беше хвърлил на леглото, докато си събличаше палтото.
Разгърна гъсто изписаните страници, като търсеше нещо, което не можеше да свърже с ясен факт или отправка. Тикна масивния си пръст в тетрадката, за да спре страниците да се обръщат, и вниманието му бе привлечено от изречение, написано предимно на английски, което изглеждаше познато:
Беше усилие за него да стане и да вземе собствения си бележник, но точно това направи. Като докуцука обратно до леглото, намери изречението, което Пат му бе превела от стенографската система на Питман: „И това е последният от тях, дванайсетият, и кръгът ще бъде затворен, като се намери десетият... непозната дума... Бафомет. Препиши в Книгата на истината“.
Страйк осъзна, че непознатата дума бе същият символ, който следваше думата „убиец“ в тетрадката на Талбът.
Със смесени чувства на раздразнение и любопитство Страйк взе телефона си и издири в Гугъл „астрологични символи“.
Няколко минути по-късно, след като бе изчел няколко астрологични уебстраници с изражение на леко неудоволствие, той успешно интерпретира изречението на Талбът. Гласеше: „Дванайсетият (Риби) открит. Ето защо, КАКТО СЕ ОЧАКВАШЕ, убиецът е Козирог“.
Риби беше дванайсетият знак на зодиака, а Козирог десетият. Козирогът бе също знакът на козела, който Талбът в маниакалното си състояние очевидно бе свързал с Бафомет, божеството с глава на коза.
– Да му се не види – промърмори Страйк, като обърна на нова страница в бележника си и записа нещо.
Хрумна му идея: тези странни и необясними дати с кръстове до тях при всички показания на свидетелите мъже. Чудеше се дали да си направи труда да слезе долу и да вземе съответните страници от полицейските досиета. С въздишка реши, че отговорът е „да“. Вдигна ципа на панталона си, изправи се на крака и взе ключовете за офиса от кукичката им до вратата.