Выбрать главу

Десет минути по-късно Страйк се върна в спалнята си с лаптопа и нов бележник. Настани се върху юрганчето и забеляза, че телефонът, лежащ до него, е със светещ екран. Някой се бе опитал да му звъни, докато беше долу. С очакването да е Луси, вдигна го и го погледна.

Току-що бе пропуснал обаждане от Шарлот. Страйк върна телефона върху завивката и отвори лаптопа. Зае се бавно и щателно да съпоставя необяснените дати в свидетелските показания на всеки свидетел мъж със съответния му знак в зодиака. Ако догадката му, че Талбът бе проверявал зодиите на мъжете, бе вярна, то Стивън Даутуейт беше Риби, Пол Сачуел беше Овен, а Рой Фипс, който бе роден на двайсет и седми декември... беше Козирог. И все пак Талбът бе свалил подозренията от Рой Фипс много рано в разследването.

– Ама в това няма никаква логика – промърмори Страйк в празната стая.

Остави лаптопа и отново взе тетрадката на Талбът. Започна да чете нататък от твърдението, че убиецът на Марго трябва да е Козирог.

– Боже милостиви – изпъшка, докато се мъчеше без особен успех да открие смисъл в бъркотията от езотерични бълнувания с помощта на астрологичните уебсайтове. Доколкото схващаше, Талбът бе свалил подозренията от Рой Фипс на базата на това, че не е истински Козирог, а някаква зодия, която Страйк не успяваше да разтълкува и подозираше, че Талбът си я е измислил.

Отново се върна към тетрадката и разпозна разположението на картите таро в келтски кръст, който си спомняше от юношеството си. Леда се имаше за майсторка в таро; много пъти я бе виждал да подрежда картите в същата формация, която Талбът бе скицирал по средата на страницата. Никога преди не бе виждал обаче на картите да се придават астрологични значения и се запита дали и това не е поредното изобретение на Талбът.

Мобилният му телефон отново зажужа. Взе го.

Шарлот му бе изпратила снимка. На себе си – гола с две чаши кафе в ръцете. Придружаващото съобщение гласеше:

Тази вечер преди 6 години. Иска ми се да се случваше пак. Честит рожден ден, Блуи х

Против волята си Страйк се взираше в тялото, което никой читав хетеросексуален мъж нямаше как да не пожелае, и в лицето, на което Венера би завидяла. После забеляза размазано петно на корема, където тя бе заличила цезаровото си сечение. Това уталожи зараждащата се ерекция. Като алкохолик, който бутва брендито настрана, той изтри снимката и се върна към тетрадката на Талбът.

23

Умът е този, дето сътворява добро и зло,

той прави ни унили или весели, богати или бедни.

На някои и изобилието им не стига,

все искат повече да трупат.

Други на малкото се радват и повече не щат,

те истински богати са и мъдри.

Едмънд Спенсър, „Кралицата на феите“

Единайсет дни по-късно Робин бе разбудена в осем сутринта от звъненето на мобилния си телефон след само един час сън. Прекарала бе нощта в поредното безплодно бдение пред дома на преследвания синоптик и се бе върнала в апартамента си в Ърлс Корт да поспи няколко часа, преди да поеме със Страйк за интервю с Уна Кенеди в кафе във „Фортнъм и Мейсън“. Съвършено дезориентирана, тя събори няколко предмета от нощното шкафче, докато шареше в тъмното за телефона си.

– Ало?

– Робин – прозвуча в ухото ѝ щастлив глас. – Ти си леля!

– Моля, какво съм? – избъбри тя.

Дрямката още витаеше около нея: Пат Чонси я бе поканила на вечеря и бе люто засегната от нейния отказ.

– Леля си! Джени току-що роди!

– О – промълви Робин и мозъкът ѝ много бавно различи, че на телефона бе Стивън, по-големият ѝ брат. – О, това е прекрасно... какво е...?

– Момиче! – тържествуващо съобщи Стивън. – Анабел Мари. Три килограма деветстотин и деветдесет грама!

– Леле – каза Робин, – това значи едро бебе, нали...

– Пращам ти снимка! – обяви Стивън. – Получи ли я?

– Не... почакай – отвърна Робин и се надигна до седнало положение. С размътен поглед превключи на високоговорител, за да провери съобщенията си. Снимката пристигна, докато се взираше в екрана: сбръчкано, плешиво, червено бебе, увито в болнично халатче, със стиснати юмручета и сърдито на вид, задето бе изтласкано от уютния мрак в ярко осветената болнична зала. – Току-що я получих. О, Стивън тя е... много е красива.

Беше лъжа, но все пак в изтощените очи на Робин бликнаха сълзи.