– Боже мой, Бътън – пророни тихо; това бе прякорът на Стивън от детството. – Ти си татко!
– Да, така е! – засмя се той. – Невероятно, нали? Кога ще си дойдеш да я видиш?
– Скоро – обеща Робин. – Ще пристигна за Коледа. Предай на Джени, че много я обичам.
– Непременно. Сега трябва да позвъня на Джон. До скоро, Робс.
Разговорът прекъсна. Робин остана да лежи в тъмното, като се взираше в ярко осветената снимка на сгушеното бебе, примижало с подпухнали очички срещу света, за който май вече бе решило, че не е кой знае какво цвете за мирисане. Странно ѝ бе да мисли за брат си Стивън като за баща и за това, че към семейството се бе прибавил още един член.
Стори ѝ се, че отново чува думите на братовчедка си Кейти: Ти сякаш се движиш в различна посока спрямо всички нас. Едно време, преди да започне работа в агенцията, бе очаквала да има деца с Матю. Робин нямаше силни възражения срещу това да е родител, просто знаеше, че работата, която обичаше, щеше да стане невъзможна за нея. Според ограничените ѝ наблюдения върху нейни връстнички майчинството поставяше неимоверно големи изисквания пред жената. Кейти споделяше как сърцето ѝ постоянно е свито, когато не е със сина си, и Робин се бе помъчила да си представи още по-силно емоционално обвързване от вината и гнева, с които Матю се бе мъчил да я задържи. Не че Робин не вярваше, че би обичала детето си, проблемът не бе в това. Тъкмо обратното, допускаше, че би го обичала до такава степен, че работата ѝ, заради която бе пожертвала брака, безопасността, съня и финансовата си сигурност, трябваше на свой ред да бъде пожертвана. И какво щеше да е впоследствие отношението ѝ към човека, създал нуждата от такава жертва?
Робин светна лампата и се залови да събере нещата, които бе съборила от нощното шкафче: празна чаша, за щастие, цяла, тънкото книжле „Какво се случи с Марго Бамбъро?“, получено по пощата предишната сутрин и вече изчетено от нея.
Страйк още не знаеше, че тя се е сдобила с екземпляр от книгата на Оукдън, и Робин нямаше търпение да му го покаже. Имаше и няколко откъслечни новини по случая „Бамбъро“, но сега, може би поради изтощението ѝ, чувството ѝ за нетърпение да ги сподели беше изчезнало. Реши, че няма да е способна да заспи отново, и стана от леглото.
Докато стоеше под душа, Робин осъзна за своя изненада, че плаче.
Това е нелепо. Ти дори не искаш дете. Я се стегни.
Когато Робин се качи на горния етаж, облечена и с издухана със сешоар коса, прикрила сенките под очите си с фон дьо тен, завари Макс да яде препечена филийка в кухнята.
– Добро утро – поздрави той, като вдигна очи от телефона си, на който преглеждаше новините от деня. – Добре ли си?
– Напълно – с насилена ведрост отвърна Робин. – Току-що научих, че съм станала леля. Жената на брат ми Стивън е родила тази сутрин.
– О, поздравления! – с любезен интерес реагира Макс. – Ъъ... момче ли е, или момиче?
– Момиче – каза Робин и включи кафемашината.
– Аз имам осем кръщелници – унило изрече Макс. – Родителите обичат да възлагат ролята на кръстник на бездетни хора. Мислят си, че ще вложим повече усилия в нея, след като нямаме свое потомство.
– Самата истина – потвърди Робин, като се стараеше да запази бодрия си тон.
Тя самата бе кръстница на сина на Кейт. Кръщенето бе първият повод да влезе в църквата в Машъм след венчавката си с Матю.
Отнесе чаша с черно кафе в стаята си, където отвори лаптопа и реши да прати новите си сведения по случая „Бамбъро“ в имейл до Страйк преди срещата им. Вероятно нямаше да имат много време преди интервюто с Уна Кенеди, тъй че това щеше да ускори обсъждането.
Здравей,
Няколко откъслечни новини по случая „Бамбъро“, преди да се видим:
• Чарлс Рамидж, милионерът, собственик на парна баня, е починал. Разговарях със сина му, който не можеше да потвърди историята за зърването на Марго, но си спомни, че Джанис е идвала да се грижи за баща му след катастрофата. Сподели, че Рамидж-старши я харесвал и „вероятно ѝ е разправил всичките си истории, а те бяха безброй“. Твърди, че баща му не се е свенял да поразкраси разказваните случки, но не бил лъжец и имал добро сърце. „Не би изрекъл лъжа за мъртва жена.“ Потвърди също, че баща му е бил близък приятел със старши служител от полицията (не можа да си спомни чина му и малкото име) с фамилия Грийн. Вдовицата на Рамидж-старши още е жива и живее в Испания, но тя му е втора съпруга и синът не се разбира с нея. Опитвам се да открия телефон/имейл за контакт с нея.
• 99% съм сигурна, че открих Аманда Уайт, която сега се казва Аманда Лоус. Преди две години е пуснала материал във фейсбук за изчезнали хора и споменава Марго. В коментара си твърди, че е лично свързана с изчезването на Марго. Пратих ѝ съобщение, но засега нямам отговор.