• Сдобих се с екземпляр от „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ и го прочетох (кратка книжка е). Ако се съди по онова, което вече знаем за Марго, неточностите изобилстват. Ще взема книгата с мен тази сутрин.
До скоро х
Замаяна от липсата на сън, Робин добави целувката автоматично и вече бе изпратила имейла, преди да успее да я махне. Едно бе да сложиш целувка на картичка за рожден ден, а съвсем друго да ги кичиш на служебни имейли.
Мамка му.
Нямаше как да напише послепис: „Игнорирай целувката, пръстите ми я поставиха автоматично, без да съм имала такова намерение“. Това би привлякло внимание към детайла, ако Страйк не се бе впечатлил от него.
Затвори лаптопа си и в същото време екранът на мобилния ѝ телефон светна: получила бе дълго и развълнувано съобщение от майка си за съвършенството на бебето Анабел Мари, придружено с нейна снимка, гушнала новороденото си внуче, и бащата на Робин, изправен до тях със сияещо лице. Робин прати отговор:
Тя е великолепна!
макар бебето да бе също тъй нелицеприятно и на новата снимка, колкото на предишната. И все пак всъщност не лъжеше: самият факт на раждането на Анабел беше великолепие, ежедневно чудо и загадъчните сълзи на Робин под душа отчасти се дължаха на отчитането на този факт.
Когато влакът на метрото я понесе към „Пикадили Съркъс“, Робин извади книгата на К. Б. Оукдън, която бе открила в антикварна книжарница в Честър, и отново я прелисти. Книжарят бе казал, че книгата била в магазина му от няколко години и пристигнала сред цяла партида, дадена му от семейството на починала местна старица. Робин подозираше, че собственикът не знаеше за нередовния ѝ статут преди нейното запитване с имейл, но очевидно нямаше морални задръжки да я продаде. Стига Робин да му гарантираше по телефона, че няма да разкрива откъде се е снабдила с изданието, бе готов да се раздели с него срещу немалка сума. Робин можеше само да се надява, че Страйк ще приеме цената за оправдана, след като прочетеше книгата.
Конкретният екземпляр, изглежда, бе избегнал унищожаването на тиража, тъй като бе един от безплатните, пратени на автора, преди да излезе решението на съда. На началната страница се мъдреше посвещение: „На леля Мей с най-мили и сърдечни благопожелания, К. Б. Оукдън (Карл)“. На Робин това ѝ се стори твърде грандиозно послание като за към леля.
Книжлето с меки корици бе едва от стотина страници, отпред имаше снимка на Марго като момиче зайче, позната на Робин от многото материали по вестниците, свързани с изчезването ѝ. В долната част на тази увеличена фотография бе насложена по-малка, на друго момиче зайче, за което Робин знаеше, че е Уна Кенеди. В средата на книгата снимката отново фигурираше в цялост, заедно с други, които според Робин Страйк щеше да приеме като най-ценната част от книгата, макар че, както се боеше, по-скоро защото щяха да свържат имената с лица, а не че биха помогнали на разследването.
Робин слезе от метрото на „Пикадили Съркъс“ и пое по „Пикадили“ сред силния вятър под полюшващи се коледни лампички, като се чудеше дали ще успее да намери подарък за бебето на Стивън и Джени. След като не мина покрай подходящи магазини, стигна пред „Фортнъм и Мейсън“ цял час преди уговорената среща с Уна Кенеди.
Откакто живееше в Лондон, Робин често бе минавала покрай прочутия магазин, но никога не беше влизала вътре. Богато украсената фасада бе млечносиня, а витрините, украсени за Коледа, бяха сред най-красивите в града. Робин надзърна през прозрачните кръгове в стъклото, заобиколени от изкуствен сняг, към купища от подобни на бижута захаросани плодове, копринени шалове, позлатени чайници и дървени орехотрошачки във формата на принцове от приказките. Блъсна я особено силен порив на вятъра, примесен с пръски дъжд, и без някаква съзнателна мисъл Робин си позволи да бъде увлечена навътре в пищната празнична фантазия през вратата, до която стоеше портиер в палто и с цилиндър.
Вътре магазинът бе застлан с аленочервен мокет. Навсякъде имаше планини от пакети с млечносиня опаковка. Недалече зърна същите трюфели, които Морис ѝ бе подарил за рождения ѝ ден. Робин мина покрай марципанови плодове и бисквити, докато зърна кафето в дъното на партерния етаж, където се бяха разбрали да се видят с Уна. Робин се върна назад. Не искаше да се среща с пенсионирания викарий преди уреченото време, тъй като ѝ бе нужно да влезе в по-делова форма преди интервюто.