От високоговорителите ги посрещна коледна песен, когато влязоха в царството на захаросаните плодове и скъпи марки чай, и двамата потънали в болезнени мисли.
24
Аз търся радостта навред –
по празненства, на масата, в леглото.
На теб унинието ти приляга,
обичаш, смръщен, да попариш веселбата.
До кафето се стигаше по стълби, поставящи го на по-високо ниво от търговската площ, срещу която бе разположено. След като с Робин се настаниха на маса за четирима до прозореца, Страйк седеше мълчаливо загледан към Джърмин Стрийт, където минувачите приличаха на движещи се гъби със скрити под чадърите глави. Намираха се на хвърлей място от ресторанта, където за последен път бе видял Шарлот.
След голата снимка на рождения си ден бе получил няколко обаждания от нея плюс съобщения, три от които бяха пристигнали предишната вечер. Той ги бе игнорирал всичките, но някъде зад тревогата му за Джоун се мержелееше познатата тревога какъв ще е следващият ход на Шарлот, тъй като съобщенията ставаха все по-истерични. Тя бе правила два опита за самоубийство в миналото, единият от които за малко не се бе оказал успешен. Три години след като я бе напуснал, тя все още се опитваше да го държи отговорен за своята безопасност и щастието си и Страйк това едновременно го вбесяваше и натъжаваше. Когато Тед позвъни сутринта с новините за Джоун, детективът тъкмо издирваше телефона на търговската банка, където работеше съпругът на Шарлот. Ако Шарлот заплашеше със самоубийство или пратеше нещо като финално съобщение, Страйк възнамеряваше да позвъни на Джаго.
– Корморан – обади се Робин.
Той се огледа. До масата им бе дошъл сервитьор. След като двамата поръчаха кафе, а Робин и препечена филийка, отново потънаха в мълчание. Робин гледаше към пазаруващите по-долу, зареждащи се с луксозни стоки за Коледа, и превърташе в главата си гневното избухване на Том Търви. Последиците от шока още я държаха в хватката си. Четири седмици преди проклетата ми сватба. Тя вероятно бе отменена. Сара бе напуснала Том заради Матю, мъжа, когото бе искала открай време, и Робин беше сигурна, че тя не би се отказала от Том, ако Матю не се бе показал готов да ѝ предложи същото като него: диамантен пръстен и промяна на фамилията. Аз съм единственият сред нас, дето не съм се чукал настрани. По мнението на Том всички бяха изневерявали, освен него горкичкия... тъй че Матю явно бе казал на някогашния си приятел, че тя, Робин, също е спяла с друг (това, естествено, означаваше Страйк, от когото Матю неизменно я бе ревнувал и към когото бе изпитвал подозрение от мига, щом Робин заработи при него). Дори сега, когато Том вече знаеше за Матю и Сара, когато двуличието и предателството на стария му приятел бяха изобличени, Том все така вярваше на лъжата за Робин и Страйк. Без съмнение хвърляше върху Робин цялата вина за сегашните си страдания, защото, ако тя не се е поддала на Страйк, не би се задействал ефектът на доминото за изневери.
– Сигурна ли си, че си добре?
Робин се стресна. Страйк бе излязъл от собствения си унес и я гледаше над чашата си с кафе.
– Да, само съм уморена – отвърна тя. – Получи ли имейла ми?
– Имейл? – Страйк извади телефона от джоба си. – Да, но не го прочетох, прощавай. Занимавах се с други...
– Не си прави труда сега – побърза да каже Робин, като се сгърчи вътрешно при спомена за онази случайна целувка дори насред новите ѝ неволи. – Не е чак толкова важно, ще почака. Открих това обаче.
Тя извади книжката „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ от чантата си и му я предаде през масата, но преди Страйк да е успял да изрази изненадата си, тя промърмори:
– Върни ми я, дай я бързо – измъкна я от ръката му и я натика в чантата си.
През кафето към тях се приближаваше масивна жена. Носеше два издути плика с коледни покупки. Имаше кръгли бузи и големи квадратни предни зъби на весела катеричка, отлика, която в младежките ѝ снимки бе придавала известен закачлив чар на миловидността ѝ. Някога дългата тъмна и лъскава коса сега бе с дължина до брадичката и цялата бяла, освен отпред, където бе добавен дързък ярколилав кичур. Върху моравия ѝ пуловер висеше голям сребърен кръст с аметисти.
– Уна? – обади се Робин.
– Да, аз съм – отвърна задъхана жената. Изглеждаше притеснена. – Какви опашки само! Е, би трябвало да се очакват във „Фортнъм“ по Коледа. Но пък няма спор, горчицата им е върховна.
Робин се усмихна. Страйк издърпа стола до себе си.