Ако те биваше в работата, можеше да спестяваш немалко пари. Марго я повишиха до момиче, разнасящо цигари, продаваше ги от малък поднос. Беше популярна сред мъжете, защото бе толкова забавна. Почти и пенс не харчеше за себе си. Част от парите вкарваше в спестовна сметка за медицинския институт, а останалите даваше на майка си. Работеше във всеки час, който ѝ позволяваха. Беше се нарекла Зайчето Пеги, защото не искаше разните тарикати да ѝ знаят името. Аз бях Зайчето Уна, защото никой не би могъл да произнесе името ми с ирландския му изговор. Получавахме какви ли не предложения и на всички трябваше да отказваме, естествено. Но бе приятно да ги чуваш – призна Уна, а щом забеляза учудването на Робин, се усмихна и добави: – Не си мислете, че с Марго не знаехме точно какво вършим, облечени в онези корсети и със заешки уши на главите. Но може би не сте наясно, че по онова време жена не можеше да получи ипотека, без някой мъж да подпише формулярите заедно с нея. Същото важеше за кредитните карти. Отначало си пилеех парите, но от Марго се научих да бъда разумна. Започнах да спестявам. Накрая успях да си купя собствен апартамент в брой. Момичетата от средната класа, на които майките и татковците им плащаха за всичко, можеха да си позволят да си горят сутиените и да ходят с необезкосмени подмишници. Ние с Марго бяхме принудени да водим друг начин на живот.
Но така или иначе, клубът на „Плейбой“ беше изискано заведение, не някой бардак. Можеше да изгуби лицензите си, ако нещата станеха съмнителни. Имахме и жени посетителки. Мъжете водеха съпругите и гаджетата си. Стигаше се най-много до това някой да ти подръпне опашчицата, но ако клиент решеше да си пусне ръцете, губеше членската си карта. А да бяхте ме видели какво трябваше да търпя на предишната си служба: ръце под полата, щом се наведях до някоя маса, че и по-лошо. А в клуба на „Плейбой“ се грижеха за нас. Членовете нямаха право да канят момичета по срещи – на теория де. А иначе се случваше. На Марго ѝ се случи. Много ѝ се ядосах за това, казах ѝ: рискуваш всичко заради това, глупачке.
– Пол Сачуел ли беше мъжът? – попита Робин.
– Точно той – отвърна Уна. – Беше дошъл в клуба като нечий гост, не беше член, така че Марго реши, че това е сива зона. Но все така се притеснявах да не си изгуби работата.
– Не го ли харесвахте?
– Не, не го харесвах – отвърна Уна. – Мислеше се за Робърт Плант, моля ви се, но Марго хлътна до уши по него. Тя не излизаше много, за да пести. А аз бях обиколила всички нощни клубове през първата си година в Лондон, срещала бях много такива като Сачуел. Той беше с шест години по-възрастен от нея, художник, носеше толкова впити джинси, че патката и топките му се очертаваха съвсем ясно.
Страйк неволно се изсмя сподавено. Уна го погледна.
– Простете – промърмори той, – различна сте от повечето викарии, които съм срещал.
– Не вярвам Господ Бог да възразява, че споменавам патка и топки, нали той ги е сътворил – отвърна безгрижно Уна.
– И двамата започнаха да се срещат, така ли? – попита Робин.
– Да – потвърди Уна. – Беше луда страст. Човек можеше да усети горещината, която излъчваха. Преди Сачуел Марго бе държала фокуса си неотклонно прикован в крайната цел: да стане лекар и да спаси семейството си. Беше по-умна от повечето младежи, които познаваше, а в наши дни мъжете много не харесват такива. Освен това беше и по-висока поне от половината. Каза ми, че никога преди Сачуел не е срещала мъж, който да се интересува от ума ѝ. Интересувал се от ума ѝ друг път! Момичето имаше тяло като на Джейн Бъркин. А тя пък не се увлякла по него само заради външността му, така говореше. Бил чел много. Можел да говори за изкуство. Вярно, че можеше да дрънка за изкуство цял час, чувала го бях. Аз лично не мога да отлича Моне от изглед на Маргейт, тъй че няма как да съдя, но ми се струваше, че дрънка врели-некипели.
Само че той потътряше Марго в някоя галерия, образоваше я на тема живопис, а после я отвеждаше у дома си и я вкарваше в леглото. Сексът кара всички ни да оглупеем – въздъхна Уна Кенеди. – А той ѝ бе първият и беше съвсем ясно – кимна Уна към Робин, – че го бива по тая част, тъй че връзката им стана много важна за нея. Беше луда от любов по него. Луда.
И ето че една вечер, само две-три седмици преди връщането ѝ в медицинския институт, цъфна в апартамента ми, разревана с глас. Отбила се без предупреждение у Пол след работа и заварила при него друга жена. Гола. Уж му позирала. Да бе, позирала… в полунощ. Марго се обърнала и побягнала. Той хукнал след нея, но тя се метнала на такси и пристигна при мен.