Беше съсипана. Цяла нощ седяхме будни и говорихме. Казвах ѝ: „Без него ще си по-добре“, което си беше чистата истина. Убеждавах я: „Марго, отиваш в медицинския институт. Там ще се прескачат хубави и умни момчета, дето се учат за лекари. Само след седмица или две няма да си спомняш името на Сачуел“.
Но тогава, призори, тя ми каза нещо, което с никого досега не съм споделяла.
Уна замълча. Робин се постара да се покаже учтива, но и изпълнена с топла съпричастност.
– Тя му бе позволила да ѝ прави снимки. Сещате се. Снимки. И беше уплашена, искаше си ги обратно. Смаях се, попитах я: как, за бога, можа да го допуснеш, Марго? Защото това би убило майка ѝ. Те толкова се гордееха с единствената си дъщеря, тъй умна и успяла. Ако тези снимки се появяха някъде, в списание или кой знае къде, те не биха го преживели, след като се бяха хвалили пред целия квартал със своята Марго, момичето гений.
И тъй, отсякох, ще дойда с теб и ще си ги вземем. Отидохме там рано-рано и затропахме по вратата му. Гадното му копеле... Извинете ме, с право бихте казали, че това не е християнско отношение, но чакайте да чуете само. Сачуел заяви: „Ще говоря с теб, но не и с бавачката ти“. Бавачката ти!
Прекарах десет години в Улвърхамптън в работа с жертви на домашен тормоз и това е един от отличителните белези на мъчителя: ако обектът не му се дава, то е, защото е под нечий контрол. Нейната бавачка.
Преди да съм се окопитила, тя влезе вътре, а аз останах от другата страна на вратата, която той затръшна в лицето ми. Чувах ги как си крещят вътре. Марго хич не си пестеше гласа, Бог да я благослови.
А после, главно това исках да ви кажа – продължи Уна – и държа да го формулирам както трябва... Съобщих го на инспектор Талбът, но той не се заслуша и в една моя дума, по-късно го повторих пред онзи, който пое случая от него, забравих му името...
– Лоусън ли? – попита Робин.
– Да, Лоусън – кимна Уна. – И на двамата го съобщих: чувах през вратата как Марго и Пол си крещяха, Марго настояваше да си получи снимките и негативите... нали виждате, различен свят беше. Ако не искаш да се вадят повече копия, трябваше да си прибереш негативите. Но той отказа. Отвърна, че били негово „авторско право“, мръсният му негодник. И тогава Марго заяви, това е важната част: „Ако покажеш тези снимки на някого, ако се появят в печатно издание, ще ида право в полицията и ще им разправя всичко за нощните бълнувания.
– Нощни бълнувания? – повтори Робин.
– Така каза тя. И той я удари. Чух отвън звънката плесница и писъка ѝ. Започнах да блъскам по вратата и да я ритам, заплаших, че не отвори ли, аз лично още на момента ще ида в полицията. Това вече го стресна. Отвори и Марго излезе, притиснала длан към лицето си, което бе яркочервено, личаха отпечатъците от пръсти. Дръпнах я зад себе си и изръмжах на Сачуел: „Да не си посмял да я доближиш повече, а чу и нея. Ще патиш, ако онези снимки се появят някъде“. Кълна ви се, имаше вид, сякаш е готов на убийство. Изстъпи се пред мен, както прави човек, дето иска да ти припомни какво може да ти стори, ако пожелае. За една бройка не ми настъпи пръстите на краката. Аз не помръднах – продължи Уна Кенеди, – не му се огънах, но бях изплашена, няма да го отричам. Той се обърна към Марго: „Казала ли си ѝ?“. А Марго му отговори: „Тя не знае нищо. Засега“. После той я заплаши: „Наясно си какво ще се случи, ако чуя, че си плямпала“. После направи... няма значение. Беше имитация на мръсна поза. На една от снимките, които бе направил. После се прибра в апартамента си и блъсна вратата.
– Марго някога каза ли ви какво е имала предвид с „нощни бълнувания“? – попита Робин.
– Не пожела. Човек би казал, че е уплашена, но... според мен такава е същността на жените – въздъхна Уна. – Мисля, че Майката Природа има пръст в това. Колко деца биха оцелели и до първия си рожден ден, ако майките им не можеха да им прощават? Дори същия този ден, още с отпечатъка от ръката му върху лицето си, тя не искаше да ми каже, защото част от нея не можеше да допусне да го нарани. Виждах го непрекъснато при жертвите на домашен тормоз. Жените продължаваха да бранят онези, които им го причиняваха. Още се тревожеха за тях. У някои любовта умира трудно.
– Тя виждаше ли се отново със Сачуел след това?
– Как ми се иска да можех да кажа, че не – поклати глава Уна, – само че се виждаше с него, да. Не издържаха да стоят разделени. Тя започна занятията си в университета, но беше толкова популярна в клуба, че ѝ разрешиха почасова работа, така че продължихме да общуваме отблизо. Един ден майка ѝ се обади в клуба, защото бащата на Марго се разболял, а тя не се прибрала. Ужасих се: къде бе Марго, какво ѝ се бе случило, защо я нямаше у дома? Често съм се връщала към този момент, защото, когато стана наистина, очаквах да се появи като първия път.