Като разбра каква тревога бях изживяла, че може да е изчезнала, тя ми каза истината. Със Сачуел отново се събрали. Излезе с всички известни и банални оправдания за него: той се заклел как никога повече няма да я удари, изплакал си очите по този повод, била най-лошата грешка в живота му, но все пак тя го била предизвикала. Казах ѝ: „Тежко ти, ако още не го виждаш какъвто е, след онова, дето ти причини първия път...“. Така или иначе, пак се разделили и ти да видиш изненада: не само я ударил отново, а я държал цял ден заключена в дома си, та да не може да иде на работа. За пръв път ѝ се случваше да пропусне смяна. За малко не си изгуби работата заради това и ѝ се наложи да поднесе измислена история.
Та тогава най-сетне – продължи Уна – тя ми заяви, че си е взела поука, че през всичкото време съм била права, че никога няма да се върне при него и това бил краят.
– Прибрала ли си е снимките от него? – поинтересува се Робин.
– Първо това попитах, като научих, че са се събрали отново. Отговори ми как той ѝ бил казал, че ги е унищожил. А тя отгоре на всичко му повярвала.
– Но вие не, така ли?
– Естествено, че не повярвах – отсече Уна. – Видях го какъв стана, когато тя го заплаши с нощните бълнувания. Това беше уплашен човек. Никога не би унищожил стока, чрез която би могъл да се пазари с нея. Дали мога да си поръчам още едно капучино? – извинително попита Уна. – Гърлото ми пресъхна от толкова приказване.
– Разбира се – отвърна Страйк, повика келнер и поръча за всички още кафета.
Уна посочи към книжната торба на Робин от „Фортнъм“.
– И вие ли се зареждате за Коледа?
– О, не, купих подарък за новата си племенница. Роди се тази сутрин – отговори с усмивка Робин.
– Честито – каза Страйк, учуден, че Робин не му го бе съобщила веднага.
– О, колко прекрасно – възкликна Уна. – Миналия месец ми се роди пето внуче.
Паузата, докато чакаха вторите кафета, беше запълнена от гледане на снимки – Уна показа на Робин тези на внуците си, а Робин ѝ показа двете снимки, които имаше, на Анабел Мари.
– Великолепна е, нали? – възхити се Уна, като се взираше през лилавите си очила за четене към снимката на телефона на Робин.
Включи и Страйк във въпроса, но тъй като той видя само сърдито на вид плешиво маймунче, съгласието му бе изречено с половин уста.
Когато кафетата бяха поднесени и сервитьорът отново се отдалечи, Робин заговори:
– Докато не съм забравила. Знаете ли случайно дали Марго е имала роднини или приятели в Лемингтън Спа?
– В Лемингтън Спа? – повтори Уна и се смръщи. – Я да си помисля... Едно от момичетата в клуба беше от... Не, това беше Кингс Лин. Подобни имена са, нали? Не мога да си спомня никого от там, не... Защо?
– Чухме как един човек твърдял, че я е видял там седмица след изчезването ѝ.
– Имаше няколко такива сведения, да. Но нито едно не даде резултат. Не бяха логични. Виж, Лемингтън Спа е ново за мен.
Тя отпи от капучиното си. Робин попита:
– Продължавахте ли да общувате редовно, след като Робин започна да учи медицина?
– О, да, защото тя все така работеше почасово в клуба. Как успяваше да свърши всичко, да учи, да работи, да издържа семейството си... Живееше само на нерви и шоколад и си беше все така кльощава. А после, в началото на втори курс, се запозна с Рой.
Уна въздъхна.
– Дори и най-умните хора могат да бъдат крайно глупави в любовта – отбеляза тя. – Всъщност понякога си мисля, че колкото си по-умен и начетен, толкова по-наивен си, като опре до секс. Марго мислеше, че си е научила урока, че е съзряла. Не разбираше, че нейното е класически случай на компенсиране. Той може и да изглеждаше коренно различен от Сачуел, но в действителност беше същата стока.
Рой имаше зад гърба си всичко, за което бе мечтала Марго. Книги, пътувания, култура. В познанията на Марго имаше празнини. Притесняваше се дали ще улучи правилния прибор на масата или правилната дума. Например „тоалетна“ вместо „клозет“. И разните снобски типично английски превземки. Имайте предвид, че Рой беше луд по нея. И беше взаимно. Разбирах с какво го привличаше: той не беше срещал преди друга като нея. Тя го шокираше, но и очароваше: клубът на „Плейбой“, работната ѝ етика, феминистките ѝ идеи, това, че издържаше майка си и баща си. Водеха интелектуални спорове.