Но у този човек имаше нещо безкръвно. Не точно безгръбначен, а... – Уна внезапно се разсмя. – „Безкръвно“, ама че го казах... Сигурно знаете за заболяването му?
– Да – отвърна Робин. – Болест на Фон еди-кой си.
– Тази, да – потвърди Уна. – Той бе обгрижван и майка му бе треперила над него през целия му живот. А тя беше ужасяваща. Срещнах се с нея няколко пъти. Показа към мен уважение, колкото бихте сторили към нечистотия, полепнала по обувката ви.
А Рой беше... Изразът „Тихите води са най-дълбоки“ го обобщава най-добре. Не показваше особено много емоции. Флиртът им не бе само секс, по-скоро се основаваше на обменяни идеи. Не че му куцаше външният вид. Беше хубав мъж, но някак лишен от живец. Напълно различен от Сачуел в това отношение. Миловиден младеж с големи очи и увиснала коса.
Но той бе манипулатор. Ту ще подхвърли неодобрителна дума, ту ще отправи студен поглед. Харесваше му колко е различна, но тя пораждаше у него и дискомфорт. Той искаше жена, която да е диаметрална противоположност на майка му, но държеше мамчето да я одобри. Така че от самото начало се появиха линии на разлом.
– А как умееше да се цупи – продължи Уна. – Страшно мразя цупещи се хора. Майка ми беше същата. Трийсет години не ми продума, защото съм се преместила в Лондон. Накрая се предаде, та да може да си види внуците, но не щеш ли, сестра ми подпийна на Коледа и се изтърва, че съм напуснала нашата църква и съм се присъединила към англиканската. Тогава вече скъсахме окончателно. „Плейбой“ можеше да прости. Протестантството – никога.
Дори когато още бяха гаджета, Рой спираше да говори на Марго дни наред. Веднъж тя ми каза, че не ѝ продумал цяла седмица. Изгубила търпение и заявила: „Аз бях дотук“. Това го освестило бързо. Попитах я за какво е била сръднята му. Клубът бил причината. Не му било приятно тя да работи там. Попитах я: „А предлага ли да издържа семейството ти, докато учиш?“. „О, не му харесва, че други мъже ме оглеждат“, отвърна ми тя. На момичетата им се нрави мъничко собственическо чувство. Въобразяват си как това значи само колко са желани, когато всъщност е обратното. Той я иска единствено да разполага с нея. А сам е свободен да заглежда други момичета. Към Рой имаше голям интерес от момичета с неговия произход и възпитание. Беше хубаво момче, от богато семейство. И както изглежда – добави Уна, – дори малката братовчедка Синтия се е навъртала в периферията.
– Вие познавахте ли Синтия? – попита я Робин.
– Срещала съм я веднъж-два пъти в къщата им. Кротка мишчица. Никога не ми е казала повече от две думи – отвърна Уна. – Но умееше да вдигне самочувствието на Рой. Превиваше се от смях на всичките му шеги, били те и нескопосани.
– Марго и Рой са се оженили веднага след дипломирането си, нали?
– Да. Аз бях шаферка. Тя стана общопрактикуващ лекар. Рой се целеше високо, отиде в една от големите университетски болници, забравих коя. Родителите на Рой имаха много хубава голяма къща с обширни морави и всичкото му там. След като баща му почина, а това бе точно преди раждането на Ана, майката я прехвърли на Рой. Но името на Марго го нямаше на договора, помня, че тя ми го каза. На Рой му харесваше идеята да отгледа деца в къщата, където сам е израснал, а и тя бе толкова красива, близо до „Хамптън Корт“. Така че свекървата се изнесе, а в нея се настаниха Рой и Марго. Само дето, разбира се, свекървата смяташе, че е в правото си да се изтърсва там когато ѝ хрумне, защото тя им беше дала къщата и я приемаше повече за своя, отколкото на Марго.
– С Марго продължавахте ли да се виждате все така редовно? – попита Робин.
– Да – отвърна Уна. – Гледахме да си правим срещи поне веднъж на две седмици. Бяхме истински първи приятелки. Дори след като се омъжи за Рой, тя не искаше да се пуска от мен. Те си имаха своите семейни приятели от средната класа, естествено – заговори Уна с малко задавен глас, – но аз мисля, че тя съзнаваше как винаги ще бъда на нейна страна. А в новите среди, в които се движеше, се чувстваше сама.
– Само у дома или и в службата? – попита Робин.
– У дома беше като риба на сухо – каза Уна. – Къщата на Рой, семейството на Рой, приятелите на Рой, всичкото беше на Рой. Тя често се виждаше с майка си и баща си, но тъй като баща ѝ бе в инвалидна количка, беше трудно да го отвеждат в голямата къща. Мисля, че съпрузите Бамбъро се стряскаха от Рой и майка му. Така че Марго ходеше в Степни да ги посещава. Все така ги издържаше финансово. Съсипваше се да тича помежду всичките си задължения.