– А как вървяха нещата на работата?
– Мъчно отвсякъде – отговори Уна. – Тогава нямаше много жени лекари, а тя беше млада, от работническата класа и в медицинската служба „Сейнт Джон“, където се озова, се чувстваше самотна. Не беше щастливо място – отсъди Уна почти със същите думи, които бе използвал доктор Гупта. – А Марго, каквато си беше, се опитваше да подобри нещата. Такава бе настройката ѝ. Направи го по-добро. Накара го да работи. Грижи се за всички. Разреши проблема. Опитваше се да ги сплоти като екип, макар тя да бе тормозената.
– Кой я тормозеше?
– Онзи старият – каза Уна. – Вече не им помня имената. Имаше още двама лекари, нали не бъркам? Старият и индиецът. За индиеца тя казваше, че е свестен, но и у него долавяше неодобрение. Сподели с мен как имали спор за противозачатъчните таблетки. Джипитата можеха да ги дават на неомъжени жени, ако ги поискаха. При появата им само омъжените имаха право на тях. Но индиецът все така не желаеше да ги дава на неомъжените. Първите клиники за семейно планиране започнаха да се появяват в годината, когато Марго изчезна. Говорехме за тях. Марго беше благодарна, че ги има вече, защото бе сигурна, че жените, посещаващи тяхната клиника, не получават противозачатъчни от другите лекари. Но не опираше само до тях. Тя си имаше проблеми и с останалия персонал. Според мен и сестрата не я харесваше.
– Джанис? – подсказа Робин.
– Джанис ли беше? – намръщи се Уна.
– Айрийн? – предложи Страйк.
– Тя беше руса – каза Уна. – Помня как на коледното парти...
– Вие сте били там? – изненада се Робин.
– Марго ме умоляваше да отида – поясни Уна. – Тя го беше организирала и се опасяваше, че ще е ужасно. Рой беше на работа, така че не можеше да я придружи. Това беше няколко месеца след раждането на Ана. Марго бе ползвала отпуск по майчинство и бяха извикали друг лекар да я замества, мъж. Тя беше убедена, че медицинската служба действа по-добре без нея. Беше под действието на хормони, уморена и мисълта да се върне я плашеше. Ана трябва да е била само на два или три месеца. Марго я взе със себе си на партито, защото я кърмеше. Организирала бе празненство, за да се помъчи да постави ново начало с всички тях, да разчупи леда, преди да се върне на работа.
– Разправете за Айрийн – подкани я Робин, като усещаше как Страйк държи в готовност писалката си над бележника.
– Ами, ако тя е русата, напи се. Довела бе на партито със себе си някакъв мъж. Към края на вечерта Айрийн обвини Марго, че флиртувала с мъжа. Да сте чували нещо по-нелепо в живота си? Марго стоеше там с бебе на ръце, а това момиче взе, че ѝ се нахвърли с яростни нападки. Не беше ли тя медицинската сестра? Толкова години минаха оттогава...
– Не, Айрийн е била рецепционистката.
– Мислех, че рецепционистката е малката италианка.
– Глория е другата рецепционистка.
– О, нея Марго много я обичаше – сподели Уна. – Казваше, че е умна, но в лоша ситуация. Не ми е разправяла подробности. Според мен момичето се бе обърнало към нея за медицински съвет, а Марго не би споделила нищо за здравето ѝ. Приемаше много сериозно лекарската тайна. Никой свещеник не се е отнасял с повече респект към хорските тайни, научени в изповедалнята.
– Искам да ви попитам за нещо деликатно – изрече предпазливо Робин. – През хиляда деветстотин осемдесет и пета година за Марго е написана книга и вие...
– Обединих усилия с Рой да я спрем – заяви без колебание Уна. – Съдържаше куп лъжи от начало до край. Очевидно знаете какво беше написал. За... – Уна може и да бе напуснала Католическата църква, но се запъна на думата. – ... прекратяването на бременността. Беше мръсна лъжа. Аз самата никога не съм правила аборт, нито пък Марго. Тя би ми казала, ако е обмисляла такова нещо. Бяхме близки приятелки. Някой е използвал името ѝ, за да си запази час. Не знам кой. В клиниката не разпознаха снимката ѝ. Никога не е ходила там. Най-хубавото в живота ѝ бе Ана и тя никога не би се освободила от друго бебе. Никога! Не беше религиозна, но би приела това за грях, знам го.
– Значи, не ходеше на църква? – осведоми се Робин.
– Беше абсолютна атеистка – отвърна Уна. – Смяташе религията за суеверие. Майка ѝ беше набожна и Марго силно реагираше срещу това. Църквата държала жените в подчинение, такова бе отношението ѝ, и ми е казвала: „Ако имаше Бог, защо татко, този добър човек, трябваше да падне от стълбата? Защо семейството ми трябваше да води такъв живот?“. Е, Марго не можеше да ми каже нищо за лицемерието и религията, което вече да не знаех. Тогава вече се бях отказала от католицизма. Доктрината на папската непогрешимост. Никакви предпазни мерки, пък нищо, че жени умираха при раждането на единайсетото си дете.