Собствената ми майка бе убедена, че е Божи пратеник на земята, а някои от монахините в училището ми бяха истински кучки. Сестра Мери Териза… вижте тук – каза Уна, дръпна бретона си настрани и разкри белег колкото монета от пет пенса. – Удари ме с метален прът. Бях обляна в кръв. А мама отсъди: „Сигурно си го заслужавала“. Ще ви кажа кой ми напомняше сестра Мери Териза – каза Уна. – Дали пък тя не беше медицинската сестра? Една по-възрастна в здравната служба на Марго.
– Да нямате предвид Дороти?
– Тази, за която говоря, беше вдовица.
– Да, това е Дороти, секретарката.
– Същинско копие на сестра Мери Териза, помислих си го още щом я зърнах – заяви Уна. – На партито ме приклещи в един ъгъл. Жени като нея са притегляни към църквата. Почти във всяко паство има по две-три такива. Външно примерни, отвътре са чиста отрова. Те изричат думите: „Отче, дай ми прошка, защото съгреших“, само че тези от типа на Дороти живеят с усещане за непогрешимост.
Животът ме е научил на едно: там, където няма способност за радост, няма и способност за доброта – отсече Уна Кенеди. – Тая Дороти беше вдигнала мерника си срещу Марго. Като ѝ казах, че съм най-близката приятелка на Марго, тя започна да любопитства с въпроси. За запознанството ни, за гаджета, как Марго е срещнала Рой. Изобщо не ѝ влизаше в работата на тази проклетия.
После ми заговори за онзи стария лекар, не му помня името. Вярно, че силно напомняше за сестра Мери Териза, но богът на тази жена седеше в съседния кабинет. После разправих на Марго за разговора ми с нея и тя потвърди, че съм права. Дороти беше злобно създание.
– Тъкмо синът на Дороти е написал книгата за Марго – осведоми я Робин.
– Бил е нейният син? – ахна Уна. – Ами ето ви нà! Без съмнение и двамата са гадини.
– Кога видяхте Марго за последен път? – попита Робин.
– Точно две седмици преди вечерта, в която изчезна. Срещнахме се пак в „Трима крале“. В шест часа, имах свободна вечер от клуба. Имаше няколко бара по-близо до медицинската служба, но тя не искаше да се натъкне след работно време на някого от колегите си.
– Спомняте ли си за какво говорихте онази вечер?
– Помня всичко – каза Уна. – Ще си помислите, че е преувеличение, но не е така. Като начало ѝ вдигнах скандал, че е седнала на по питие със Сачуел, за което тя ми беше казала по телефона. Случайно се срещнали на улицата. Сподели, че изглеждал различен от преди, което ме разтревожи, няма да ви лъжа. Не беше създадена за извънбрачни връзки, но бе нещастна. Щом седнахме в пъба, разправи ми цялата история. Той поискал да я види пак и тя отказала. Повярвах ѝ и ще ви кажа защо: защото изглеждаше толкова покрусена заради отказа си. Онази вечер бе по-унила, отколкото някога я бях виждала. Оплака се, че Рой не ѝ бил говорил десет дни, когато се натъкнала на Сачуел. Имали разправия заради това, че майка му влизала и излизала от къщата, сякаш е нейна собственост. Марго искала да направят освежаващ ремонт, а Рой отвърнал, че сърцето на майка му ще бъде разбито, ако се отърват от скъпи на баща му вещи. И ето че Марго бе аутсайдер в собствения си дом, където дори не можеше да смени украсата.
Марго сподели, че цял ден в главата ѝ се въртял текст от „Корт енд Спарк“. Албумът на Джоуни Мичъл „Корт енд Спарк“ – поясни тя при очевидното недоумение на Робин. – Това бе религията на Марго. Джоуни Мичъл. Луда бе от възторг по този албум. „Увлечена съм в борба да постигна още и още и сякаш вечно диря любовта“. И до ден днешен не мога да слушам този албум. Болката е прекалено силна.
Тя ми каза, че си е отишла право у дома след питието с Пол и казала на Рой какво се е случило току-що. Мисля, че отчасти е изпитвала вина, задето е седнала в заведение с него, но отчасти е искала да поразтърси мъжа си и да го накара да прогледне. Била е уморена и нещастна, посланието ѝ е било „някой друг ме желаеше едно време“. Това си е в човешката природа, нали? Казала му е: „Събуди се. Не можеш просто да ме игнорираш и изключваш, да отказваш всякакви компромиси. Не мога да живея така“.
Рой не е от тоя тип, дето ще пламнат от ярост и ще започнат да мятат предмети. Мисля, че би му било по-лесно, ако бе такъв. Разгневил се, разбира се, но го демонстрирал с още повече студенина и мълчание.
Според мен не ѝ е продумал и дума повече до деня на изчезването ѝ. Каза ми по телефона, когато уговаряхме срещата за единайсети: „Още живея в режим на мълчание“. Излъчваше безнадеждност. Помня, че тогава си помислих: „Тя ще го напусне“.
При последната ни среща в пъба ѝ заявих: „Сачуел не е отговор на проблемите между теб и Рой“.