– Колко дълго останахте в църквата? – попита Робин, та да даде време на Страйк да дойде на себе си.
– Около пет минути. Изрекох кратка молитва. Молех за напътствие. После излязох, пресякох пътя и отидох в пъба. Чаках близо цял час, преди да позвъня на Рой. Отначало си помислих, че е била задържана с пациент. После си казах, не, сигурно е забравила. Но когато се обадих в къщата им, Рой каза, че я няма там. Беше доста рязък с мен. Запитах се дали между тях не се е случило още нещо. Дали на Марго не ѝ бе свършило търпението. Дали нямаше да я заваря да ме чака пред дома ми с Ана. Така че се завтекох към апартамента си, но нея я нямаше там.
Рой се обади в девет часа да провери дали съм се свързала с нея. Тогава вече започнах истински да се тревожа. Той каза, че ще позвъни в полицията. Останалото го знаете – тихо промълви Уна. – Беше като в кошмар. Възлагаш надежди на неща, които са все по-невероятни. Амнезия. Блъсната е от кола и лежи някъде в безсъзнание. Избягала е, за да помисли на спокойствие.
Ала знаех, че нищо от това не е вярно. Тя никога не би оставила дъщеричката си, никога не би заминала, без да каже на мен. Знаех, че е мъртва. Досещах се как от полицията мислят, че е дело на Касапина от Есекс, но аз...
– Но вие? – подкани я Робин.
– Все си припомням как три седмици след като Пол Сачуел се появи отново в живота ѝ, тя изчезна завинаги. Знам, че той си има своето малко алиби, всичките му приятели от художествените среди го подкрепиха. Казах на Талбът и Лоусън: питайте го за нощните бълнувания. Нека обясни какво значи и от какво толкова се уплаши, че Марго ще ги направи общо достояние. Това има ли го в полицейските документи? – обърна се тя с лице към Страйк. – Някой от двамата попитал ли е Сачуел за нощните бълнувания?
– Не – отвърна бавно Страйк. – Мисля, че не са го направили.
25
Туй бяха само празни надежди и фантазии,
сънувани мечти и лекомислени съждения.
Видения наивни, лъжовни предсказания
оказаха се чисто пустословие.
Три вечери по-късно Страйк седеше в беемвето си пред безлична редова къща в Стоук Нюингтън. Разследването на Хитреца беше вече в петия си месец и досега резултат нямаше. Неспокойните членове на борда, които подозираха, че президентът на компанията е изнудван от амбициозния Хитрец, вече надаваха недоволен ропот и беше видно, че обмислят да възложат случая другаде.
Дори и когато Хитреца бе налят с джин от Хъчинс, успял да се сприятели с него в стрелковия клуб, той запази устата си заключена относно това с какво държи своя шеф, затова Страйк реши, че е дошъл моментът да се заеме със следене на ШХ, или Шефа на Хитреца. Имаше някаква вероятност президентът, закръглен мъж, пристрастен към костюми на тънко райе и с плешивина като монашеска тонзура, още да водеше поведение, предразполагащо към изнудване и използвано от Хитреца, за да се докопа до повишение, неоправдано нито от професионалната му биография, нито от личните му качества.
Страйк бе сигурен, че не става дума за обикновена изневяра. Настоящата съпруга на президента имаше безупречния пластмасов блясък на кукла, току-що извадена от целофана, и Страйк подозираше, че кръшкане от страна на мъжа ѝ не би я накарало да разхлаби хватката върху черната карта „Американ Експрес“, още повече че бяха женени само от две години и нямаха деца, които да гарантират щедра сума за нея при развод.
Почти от всеки прозорец наоколо проблясваха лампичките на коледни елхи. От покрива на къщата зад него бяха провесени синьо-бели светещи гирлянди, които пареха ретината, ако ги гледаш твърде дълго. По вратите имаше венци, стъклените им панели бяха украсени с фалшив сняг и просветването на оранжеви, червени и зелени светлини, отразяващи се в калните локви, припомни на Страйк, че трябва да започне да купува коледни подаръци, които да отнесе със себе си в Корнуол.
Джоун бе изписана от болницата същата сутрин, след като бяха регулирали лекарствата ѝ, и тя бе решена да се заеме с подготовка на семейните празненства. Страйк трябваше да купи подаръци не само за Джоун и Тед, но и за сестра си, зет си и племенниците. Предвид голямата натовареност на агенцията, това бе едно досадно допълнително задължение. После си напомни, че трябваше да купи нещо и за Робин, нещо по-добро от цветя. Страйк мразеше пазаруването като цяло, а особено избирането на подаръци, и сега посегна да извади цигара, та да заглуши смътното чувство, че е преследван.