След като запали, извади от джоба си книжката „Какво се случи с Марго Бамбъро?“, която Робин му бе дала. Все още не бе имал време да я прочете. Робин бе отбелязала с малки листчета местата, за които смяташе, че ще са от интерес за разследването.
Страйк огледа набързо все още затворената външна врата на къщата, която наблюдаваше, отвори книгата и набързо изчете по диагонал няколко страници, като на равномерни интервали вдигаше глава да провери дали ШХ не се е появил.
Първата глава, която Робин не бе отбелязала, но която Страйк все пак прехвърли, разказваше в резюме за детството и юношеството на Марго. Тъй като не се бе добрал до човек с ясни спомени по темата, Оукдън бе прибегнал до предположения, общи приказки и разтягане на локуми. Така Страйк научи, че Марго Бамбъро „вероятно е мечтала да остави бедността зад гърба си“, „вероятно е била увлечена от замайващата атмосфера на 60-те години“ и „вероятно е била наясно как противозачатъчните осигуряват възможност за секс без последствия“. Пълнежът от думи бе подсилен от информация, че миниполата е популяризирана от Мери Куант, че Лондон е бил сърцето на вълнуваща музикална сцена и че „Бийтълс“ са се появили в „Шоуто на Ед Съливан“ в Америка някъде около деветнайсетия рожден ден на Марго. „Марго вероятно е била развълнувана от възможностите, предлагани на работническата класа от тази нова епоха с водещия ѝ принцип на равенство“, информираше читателите си К. Б. Оукдън.
Втора глава оповестяваше пристигането на Марго в клуба на „Плейбой“ и тук насиленият тон от предишната глава изчезваше. К. Б. Оукдън вероятно бе намерил много по-голямо вдъхновение в Марго като момиче зайче на „Плейбой“, отколкото в детето Марго, и бе посветил много абзаци на усещането за волност и освобождение, което вероятно е изпитвала, докато е стягала корсета на костюма си на зайче, поставяла си е фалшиви уши и за всеки случай подплънки в сутиена, та да удовлетвори строгите изисквания на работодателите. Оукдън бе писал единайсет години след изчезването на Марго и бе успял да открие две момичета зайчета, които я помнеха. Зайчето Лиса, която сега бе омъжена и имаше две деца, си спомняше как хубаво се смели заедно и колко „съсипана“ била от нейното изчезване. Зайчето Рита, със свой маркетинг бизнес, казваше, че Марго била „много умна и с голям потенциал“, като добавяше, че „случилото се сигурно е ужасно за горкото ѝ семейство“.
Страйк отново погледна към къщата, в която бе изчезнал ШХ. Още нямаше следа от него. Отегчен, той се върна към четивото си и прескочи до първото място, което Робин бе маркирала като интересно за тях.
След успешното си пребиваване в клуба на „Плейбой“ закачливата и склонна към флиртове Марго среща трудности в адаптирането към живота на общопрактикуващ лекар. Поне един служител в медицинската служба „Сейнт Джон“ твърди, че маниерът ѝ бил съвсем не на място в лекарски кабинет. „Не поддържаше нужната дистанция с пациентите, там беше бедата. Не произхождаше от среда, където виреят много професионалисти. Един лекар трябва да държи позиция над пациентите си. Препоръча книгата „Радостта от секса“ на жена, която отиде да я посети. Чувах после хората в чакалнята да говорят за това. Не е редно лекар да подтиква хората да четат такива неща. Отразява се зле на репутацията на здравното заведение. Срамувах се заради нея. Имаше пациент, увлечен по нея, един младеж, дето все си записваше часове за прегледи, пращаше ѝ шоколадови бонбони и какво ли не щеш още. След като обясняваше на хората различните сексуални пози, не беше за чудене как мъж можеше да придобие погрешното впечатление, нали?“
Следваха няколко параграфа, очевидно преписани от материали в пресата, относно самоубийството на омъжената бивша приятелка на Стив Даутуейт, внезапното му напускане на работа и факта, че Лоусън бе провел няколко интервюта с него. Като бе извлякъл всичко възможно от оскъдния си материал, Оукдън съумяваше да намекне, че Даутуейт е бил в най-добрия случай с лоша репутация, а в най-лошия – опасен: безотговорен хаймана и безскрупулен женкар, около когото жените проявяват тенденция да умират или да изчезват. Ето защо Страйк бе неочаквано развеселен, когато прочете думите:
Днес Даутуейт се подвизава под името Стиви Джакс и работи във ваканционния лагер „Бътлинс“ в Клактън он Сий...
Страйк хвърли поглед, за да се увери, че ШХ все още не се е показал, и продължи да чете:
Там той организира забавления за почиващите през деня, а вечер участва в кабаре. Неговата „Серенада Лонгфелоу“ е голям хит сред дамите. Тъмнокосият Даутуейт/Джакс все така е хубав мъж и очевидно много популярен сред женската част от гостите.