„Винаги съм обичал да пея – каза ми в бара след шоуто. – Като млад, участвах в група, но тя се разпадна. Веднъж, когато бях малък, дойдох в „Бътлинс“ с приемното ми семейство. Много се забавлявах. Немалко големи изпълнители са тръгнали от тук.“
Когато разговорът се насочи към Марго Бамбъро обаче, видях в друга светлина отракания кабаретен певец.
„В пресата се изписаха куп небивалици. Никога не съм ѝ пращал шоколадови бонбони или друго, това бе измишльотина просто за да ме изкарат някакъв сбърканяк. Страдах от стомашна язва и главоболие. Минавах през лош период.“
След като отказа да сподели защо е променил името си, Даутуейт напусна бара.
Колегите му от ваканционното селище изразиха шок, че Стиви е бил разпитван от полицията по повод изчезването на младата лекарка.
„Никога не ни го е споменавал – каза Джули Уилкс, на 22. – Направо съм стъписана. Нормалното би било да ни каже за това. Също така не ни извести, че Джакс не е истинската му фамилия.“
Оукдън поднасяше на читателите си кратка история на ваканционното селище „Бътлинс“ и приключваше главата с предположения какви възможности предлага един курорт на човек с хищническа природа.
Страйк запали нова цигара и прескочи напред към втория знак, оставен от Робин, където в кратък пасаж се говореше за Джулс Бейлис, съпруга на Уилма, чистачката на медицинската служба, станала впоследствие социална работничка. Единствената нова информация тук беше, че осъденият за изнасилване Бейлис е бил освободен под гаранция през януари 1975 година, цели три месеца след изчезването на Марго. И все пак Оукдън твърдеше, че Бейлис „вероятно е подочул“ за факта как Марго се е опитвала да убеди жена му да го напусне, „вероятно се е ядосал, задето лекарката се е опитвала да разруши семейството му“ и „вероятно е разполагал с много криминални контакти в своята общност“. Оукдън информираше читателите си, че полицията „вероятно е проучила внимателно движението на приятели и близки на Бейлис на единайсети октомври, съответно трябва да заключим – завършваше той с един вид антикулминация, – че не е открита подозрителна дейност“.
Третото листче, оставено от Робин, бележеше страниците, описващи аборта в клиниката „Брайд Стрийт“. В тази част от повествованието си Оукдън информираше читателите с гръмки фанфари, че ще съобщи неизвестен за обществеността до този момент факт.
Последвалото бе интересно за Страйк само доколкото доказваше, че наистина е извършен аборт на четиринайсети септември 1974 година и че посоченото име на пациентката е Марго Бамбъро. Оукдън бе включил факсимилета от медицинския архив, предоставен му от неназован служител на клиниката „Брайд Стрийт“, която е затворена през 1978 година. Страйк предположи, че неназованият източник вече не се е боял за службата си, когато Оукдън му е предложил пари в замяна на информация през осемдесетте години. Въпросният служител също така бе казал на Оукдън, че жената, подложила се на процедурата, не приличала на Марго от снимката, тиражирана във вестниците.
Оукдън поставяше поредица от реторични въпроси, за които лекомислените му издатели явно бяха повярвали, че ще заобиколят законите срещу клевета: „Възможно ли бе жената, направила аборта, да е използвала името на Марго с нейна помощ и съгласие? Не бе ли най-вероятно някоя, изповядваща римокатолическата вяра, да е особено разтревожена, че може да се разчуе как е направила аборт? Не беше ли истина, че от подобна процедура могат да възникнат усложнения? Дали не е възможно Марго да се е озовала в близост до клиниката „Брайд Стрийт“ на единайсети октомври, за да посети пациентка, отново приета там? Има ли вероятност Марго да е била отвлечена не в Клъркънуел, а от място, намиращо се само на една-две пресечки от сутерена на Денис Крийд?“.
На което Страйк отговори наум: Не, и съвсем заслужено са превърнали книгата ти в пулп, друже. Поредицата от събития, предполагани от Оукдън, явно бе сглобена в преднамерен опит да се постави Марго в съседство със сутерена на Крийд във вечерта на изчезването ѝ. Бяха необходими „усложнения“, за да се обясни връщането на Марго в клиниката цял месец след аборта, но те нямаше как да са усложнения при нея самата, тъй като според всички свидетелства е била в добро здраве и е работела в „Сейнт Джон“ чак до изчезването си. Но веднъж приписани на близка приятелка, неуточнените „усложнения“ биха могли да послужат на две цели: да се даде на Марго причина да иде в клиниката да посети Уна и на Уна да се даде причина да излъже за местонахождението на двете жени в онази вечер. Общо взето, Страйк смяташе, че Оукдън е извадил късмет, че не е бил изправен пред съда, и стигаше до извода, че само страх от последваща публичност е спряла Рой и Уна да го направят.