Извън познатите от вестниците, сред които общата снимка на Марго и Уна в костюмите им на зайчета от „Плейбой“ – Уна с приятните ѝ извивки и широко усмихната, Марго, подобна на статуетка, с облак от руса коса, – имаше само още три. Всичките бяха с лошо качество и на тях Марго бе уловена случайно.
Под първата имаше надпис: „Авторът, майка му и Марго“. Дороти Оукдън, жена с квадратна брадичка, стоманеносива коса и очила с рамки като крила, гледаше право в обектива и бе преметнала ръка през раменете на кльощаво луничаво момче с прическа тип паж и гримаса, разкривяваща чертите му. Напомни на Страйк за Люк, най-големия му племенник. Зад семейство Оукдън имаше обширна тревна площ и отвъд нея голяма къща с множество заострени кулички. Близо до къщата от моравата стърчаха някакви неща и като ги разгледа по-отблизо, Страйк видя, че са наченки на стени или колони: явно бе започнат строеж на летен павилион.
По поляната зад Дороти и Карл вървеше Марго Бамбъро и личеше как не знае, че е снимана. Беше боса, облечена в джинсови шорти и тениска, носеше чиния и се усмихваше на някого извън кадър. Страйк заключи, че снимката е правена на барбекюто с колеги, организирано от Марго. Домът на Фипс във всеки случай бе по-разкошен, отколкото си бе представял.
Страйк за пореден път провери, че колата на ШХ е паркирана на същото място, и се зае да разглежда последните две снимки, които бяха от коледното парти на медицинската служба „Сейнт Джон“.
Бюрото на рецепцията бе драпирано със станиол, столовете бяха разчистени от чакалнята и струпани в ъглите. Страйк потърси Марго на двете снимки и я откри с бебето Ана на ръце да говори с висока чернокожа жена, за която той предположи, че е Уилма Бейлис. В ъгъла на снимката имаше слабичка жена с кръгли очи и тънка кестенява коса и Страйк реши, че може би е младата Джанис.
На втората снимка всички глави бяха извърнати встрани от фотоапарата или лицата бяха частично скрити с изключение на едно. По-възрастен от останалите мъж с изпито лице без усмивка, с костюм и пригладена назад коса, единствен бе призован към внимание, че се прави снимка. От светкавицата очите му бяха червени. Надписът под снимката гласеше „Марго и д-р Джоузеф Бренър“, макар че от Марго се виждаше само задната част на главата ѝ.
В ъгъла на снимката имаше трима мъже, които, ако се съдеше от горните им дрехи, току-що бяха пристигнали на партито. Тъмното им облекло образуваше черно петно в дясната страна на снимката. Всичките бяха с гръб към обектива, но най-едрият леко бе извърнал лице наляво и се виждаха дълъг черен бакенбард, голямо ухо, върхът на масивен нос и око с надвиснал клепач. Лявата му ръка бе вдигната за почесване по лицето. Носеше голям златен пръстен с лъвска глава.
Страйк остана взрян в снимката, докато шумове откъм улицата не го накараха да вдигне глава. ШХ току-що бе излязъл от къщата. Закръглена блондинка по домашни чехли бе застанала на изтривалката. Вдигна ръка и нежно погали ШХ по темето, както се милва дете или куче. ШХ, усмихнат, се сбогува с нея, после се обърна и закрачи към мерцедеса си.
Страйк метна „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ на седалката до себе си. Докато чакаше ШХ да излезе на пътя, се подготви да го следва.
След около пет минути стана ясно, че обектът му се движи към дома си в Уест Бромптън. С една ръка върху волана Страйк набра номера на стар приятел. Веднага бе прехвърлен на гласова поща.
– Пищял, Горелката е. Трябва да поговорим за нещо. Съобщи ми кога мога да те черпя една бира.
26
Бяха все лични рицари и хубавци при това,
ала за Бритомарт те само сенки представляваха.
При пет активни случая в графика на агенцията и само четири дни, оставащи до Коледа, двама от външните сътрудници бяха повалени от сезонния грип. Морис се гътна пръв: обвиняваше забавачката на дъщеря си, където вирусът се развихрил със скоростта на горски пожар и сред деца, и сред родители. Продължи да работи, докато висока температура и болки в ставите не го принудиха да телефонира и да се извини, но дотогава вече бе успял да зарази Баркли, който на свой ред предаде вируса на жена си и малката си дъщеря и напълно побесня от това.
– Тъпакът трябваше да си седи у дома, а не да диша върху мен в колата – възмущаваше се Баркли с дрезгав глас в телефонен разговор със Страйк рано сутринта на двайсети, докато Страйк отваряше офиса.
Последната среща на целия екип преди Коледа трябваше да се състои в десет часа, но след като двама не можеха да присъстват, Страйк реши да я отмени. Единственият човек, с когото не успя да се свърже, беше Робин, защото вероятно бе в метрото. Страйк я бе помолил да дойде по-рано, та да обсъдят случая „Бамбъро“ преди пристигането на останалите.