– Трябваше да летим за Глазгоу утре – грачеше Баркли, докато Страйк слагаше чайника на котлона. – А малката умира от болки в ушите...
– Ясно – отвърна Страйк, който също не се чувстваше във върхова форма, без съмнение вследствие умора и твърде много пушене. – Е, оправяй се, ще се върнеш, когато можеш.
– Гадняр – изръмжа Баркли и побърза да поясни: – За Морис говоря, не за теб. Е, весела Коледа, мамка му.
Като се опитваше сам себе си да убеди, че гъделичкането в гърлото, лепкавата влага по гърба му и болката зад очите са въображаеми, Страйк си направи чаша чай и влезе във вътрешния кабинет да вдигне щорите. От вятъра и силния дъжд коледните лампички, провесени през Денмарк Стрийт, се люлееха на кабелите си. Също както и в предишните пет сутрини, тези лампички припомниха на Страйк, че още не е започнал с коледното пазаруване. Седна от своята страна на партньорското бюро и си даде сметка, че след като толкова е закъснял със задачата, поне щеше да е принуден да я изпълни за няколко часа, а така отпадаше тягостният период на предварително обмисляне кой какво би харесал. Прозорецът зад него бе блъскан от силни струи дъжд. Имаше желание да се върне обратно в леглото.
Чу стъклената врата да се отваря и затваря.
– Добро утро – подвикна Робин от външното помещение. – Адски гадно време е навън.
– Добро утро – отвърна ѝ Страйк. – Водата в чайника е вряла, срещата на екипа отпадна. Баркли също е болен от грип.
– По дяволите – промърмори Робин. – А ти как се чувстваш?
– Добре съм – каза ѝ Страйк и се зае да подрежда бележките си по случая „Бамбъро“.
Но когато Робин влезе в кабинета с чай в една ръка и бележник в другата, реши, че Страйк ни най-малко не изглежда добре. Беше по-блед от обикновено, челото му лъщеше от пот, а около очите имаше сивкави сенки. Тя затвори междинната врата и седна насреща му, без да коментира.
– И без това няма особен смисъл от среща – въздъхна Страйк. – Случаите ни до един са се закучили. Пъргави крака е чист. Най-лошото, което може да се каже за него, е, че е с нея заради парите ѝ, но това татко ѝ си го знаеше от самото начало. Приятелката на Рогоносеца не му изневерява и само един Бог знае с какво Хитреца държи ШХ. Видя ли имейла ми за блондинката в Стоук Нюингтън?
– Да – отговори Робин, чието лице бе порозовяло от студеното време. Опита се да пооправи косата си, като прекара пръсти през нея. – Адресът нищо ли не показа?
– Не. Ако трябва да гадая, мисля, че е роднина. Помилва го по главата, като си тръгваше.
– Доминираща секс партньорка? – предложи вариант Робин.
Откакто постъпи в агенцията, бе научила какво ли не за извращенията на мъжете с власт.
– Хрумна ми и това, но начинът, по който се сбогува с нея... имаха вид, че им е уютно един с друг. Само че той няма сестра, а тя изглежда по-млада от него. Братовчеди биха ли се милвали по главата?
– Ами неделя вечер не е подходящо време да те приеме психоаналитик, но погалването се приема като заместител на родителска ласка... Наставник? Екстрасенс?
– Това е добро хрумване – отвърна Страйк и поглади брадичката си. – Акционерите никак не биха се зарадвали, ако той взема деловите си решения под диктовката на гледачка от Стоук Нюингтън. Щях да пратя Морис да следи жената по Коледа, но той е изваден от строя, Хъчинс е зает с момичето на Рогоносеца, а аз трябва да замина за Корнуол вдругиден. Ти кога тръгваш за Машъм? Във вторник ли?
– Не – отвърна тревожно Робин. – Утре... събота. Обсъдихме го още през септември, помниш ли? Размених се с Морис, та да мога...
– Да, да, спомням си – излъга Страйк. Главата му започна да пулсира, а чаят не успокои гърлото му. – Няма проблем.
Но това, разбира се, означаваше, че ако щеше да прави на Робин коледен подарък, трябваше да го купи и да ѝ го връчи до края на деня.
– Ще се опитам да хвана по-късен влак – каза Робин, – но при положение, че е Коледа...
– Не, полага ти се отпуск – отсече той. – Не е редно да работиш само защото нехайните тъпаци са пипнали грип.
Робин, която имаше силното подозрение, че Баркли и Морис не са единствените в агенцията с грип, попита:
– Искаш ли още чай?
– Какво? Не – отвърна Страйк, обзет от неоснователно раздразнение към нея, задето, както той го приемаше, го принуждаваше да иде на пазар. – И с Пощенската картичка сме наникъде...
– Може би... само може би имам нещо за Пощенската картичка.