– Просто ти давам най-бегъл поглед към лудостите му, но има и много повече. Ще ти пратя с имейл основните пунктове, когато приключа с дешифрирането. Но интересното тук е, че се долавя и истинският детектив, опитващ се да бори болестта. Имал е същата идея, която хрумна и на мен: как Марго може да е била примамена някъде под претекст, че човек се е нуждаел от медицинска помощ, макар че той е облякъл това си хрумване в щуротии – имало стелиум в шестия дом, Дома на здравето, което той тълкува като опасност, свързана с болест.
– Какво е стелиум?
– Струпване на повече от три планети. Полицията е проверявала пациенти, които тя често е приемала непосредствено преди изчезването си. Един от тях очевидно е Даутуейт, имало е и дементна старица от Гопсал Стрийт, която звъняла в медицинската служба от нямане какво да прави, както и семейство от Хърбал Хил, чието дете имало реакция на ваксинация срещу детски паралич.
– Лекарите имат контакт с толкова много хора – въздъхна Робин.
– Да – съгласи се Страйк, – и мисля, че точно това е довело до голямото объркване на този случай. Талбът е приел огромно количество информация и не е знаел кое да отпише. От друга страна, възможността тя да е подмамена под медицински претекст или нападната от гневен пациент не е налудничава идея. Медицинските лица влизат непридружени по къщите на всякакви хора... и ето виж Даутуейт. Лоусън сериозно е вярвал, че той може да е похитителят или убиецът на Марго, а и Талбът е проявявал голям интерес към него. И макар Даутуейт да е бил зодия Риби, Талбът се е опитал да го изкара Козирог. Твърди, че според Шмит Даутуейт в действителност е Козирог...
– Кой е Шмит?
– Нямам представа – отвърна Страйк, – но той или тя фигурира навред из записките и коригира зодии.
– Ето как са изгубени реални улики – проговори тихо Робин, – докато Талбът е проверявал хороскопа на всеки.
– Именно. Щеше да е смешно, ако не беше толкова сериозно. Но интересът му към Даутуейт все така намирисва на здрав полицейски инстинкт. Даутуейт и на мен ми изглежда твърде хлъзгав.
– Ха-ха – реагира Робин.
Страйк я погледна неразбиращо.
– Риби – напомни му тя.
– О, да – каза Страйк, без да се усмихне. Пулсиращата болка зад очите му се бе усилила, гърлото му протестираше при всяко преглъщане, но нямаше как да е болен от грип. Невъзможно. – Прочетох откъса, който бе отбелязала в книгата на Оукдън – продължи той. – Онзи как Даутуейт си е сменил името, като отишъл в Клактън да пее във ваканционно селище, но не открих нито следа от Стив, Стивън или Стиви Джакс след седемдесет и шеста година. Една промяна на името би била разбираема след многото внимание от страна на полицията. Две вече са силно подозрителни.
– Мислиш ли? – зачуди се Робин. – Знаем, че е бил нервен тип човек, ако съдим от медицинския му картон. Може да се е уплашил от появата на Оукдън в „Бътлинс“.
– Но книгата на Оукдън е унищожена. Никой, освен няколко служители в „Бътлинс“, не е знаел, че Стиви Джакс е разпитван относно Марго Бамбъро.
– Може да е заминал в чужбина – предположи Робин. – Да е умрял в чужбина. Взех да си мисля, че това се е случило и с Пол Сачуел. Видя ли как съседът му е казал, че е заминал да пътува?
– Да – отвърна Страйк. – Случайно да си научила нещо за Глория Конти?
– Нищо – въздъхна Робин. – Но имам няколко сведения – добави тя и отвори бележника си. – Не ни дават голям напредък, но все пак... Разговарях с вдовицата на Чарли Рамидж, която е в Испания. Говоря за милионера с парните бани, на когото му се сторило, че е забелязал Марго на гробището в Лемингтън Спа.
Страйк кимна, доволен от възможността да даде почивка на гърлото си.
– Според мен госпожа Рамидж или е претърпяла инсулт, или обича да попийва с обяда. Говореше завалено, но потвърди как Чарли мислел, че е видял Марго на гробище, и как после го обсъдил със свой приятел полицай, чието име тя не си спомни. А после внезапно каза: „Не, чакайте – Мери Фланегън. Той си мислеше, че е видял Мери Фланегън“. Пак преговорихме цялата история и тя потвърди, че всичко било така, но ставало дума за Мери Фланегън, не за Марго Бамбъро. Издирих Мери Фланегън – каза Робин. – Изчезнала е през петдесет и девета година. Най-дългият случай на изчезване във Великобритания.
– Коя от двете намираш за по-заблудена? – попита Страйк. – Госпожа Рамидж или Джанис?
– Определено госпожа Рамидж – отвърна Робин. – Джанис със сигурност не би объркала двете жени, нали? Докато за госпожа Рамидж е възможно. Тя няма личен интерес, за нея и двете са изчезнали лица, чиито имена започват с М.