Страйк се смръщи замислен. Накрая изрече с пламнали сливици:
– Ако Рамидж е имал навик да ръси сензации, приятелят му полицай не може да бъде винен, че не го е приел сериозно. Поне имаме потвърждение как Рамидж е вярвал, че е срещнал изчезнала жена.
Намръщи се толкова силно, че Робин попита:
– Боли ли те нещо?
– Не. Чудех се струва ли си да направим опит да се видим с Айрийн и Джанис поотделно. Надявах се да не ми се наложи повече да разговарям с Айрийн Хиксън. Но е редно да продължим да търсим връзка между Марго и Лемингтън Спа. Не спомена ли, че имаш и друга следа?
– Не е кой знае каква. Аманда Лоус или Аманда Уайт, както се е казвала, когато предположила, че е видяла Марго на онзи прозорец на „Клъркънуел Роуд“, отговори на имейла ми. Ще ти препратя отговора ѝ, ако искаш да го прочетеш, но в общи линии тя се домогва до пари.
– Я виж ти.
– Поразкрасява малко нещата. Твърди, че разказала на полицията, но никой не ѝ повярвал, после го повторила пред Оукдън, а той не ѝ дал нито пени. Омръзнало ѝ да не я приемат сериозно и ако сме искали да чуем историята ѝ, този път държала да ѝ се плати за това. Твърди, че понесла твърде много негативно внимание, наричали я лъжкиня и фантазьорка, тъй че нямала намерение да го понесе отново без някаква компенсация.
Страйк си направи отметка в бележника.
– Кажи ѝ, че агенцията няма практика да плаща на свидетели за сътрудничеството им – поръча той. – Апелирай към човещината ѝ. Ако това не помогне, ще ѝ дадем сто лири.
– Мисля, че тя се надява на сума от порядъка на хиляди.
– Аз пък се надявам за Коледа на Бахамските острови – изсумтя Страйк, когато дъждът отново забарабани по прозореца зад него. – Това ли е всичко, което имаш?
– Да – отговори Робин и затвори бележника си.
– Ударих на камък с пациента, дето злоупотребявал с бенита, онзи Апълторп, дето твърдял, че е убил Марго. Мисля, че Айрийн бърка името. Пробвах всички варианти, дето ми дойдоха на ума, не излезе нищо. Май ще се наложи да се обадя пак. Но първо ще пробвам с Джанис.
– Не ми каза какво мислиш за книгата на Оукдън.
– Типичен опортюнист, който с мъка е изцедил десет глави от нищо. Но бих искал да го открием, стига да успеем.
– Опитвам се – отново въздъхна Робин, – но той е поредният, който сякаш е изчезнал от лицето на планетата. Явно майка му е била основният му източник. Не вярвам да е убедил човек, който наистина е познавал Марго, да говори с него.
– Така е – съгласи се Страйк. – Ти беше отбелязала почти всички интересни моменти.
– Почти? – изрече остро Робин.
– Всички – поправи се Страйк.
– Забеляза още нещо ли?
– Не – отвърна Страйк, но като видя, че тя остава неубедена, добави: – Просто се чудех дали някой не е организирал нападение срещу нея.
– Съпругът ѝ? – попита, стъписана, Робин.
– Може би.
– Или си мислиш за мъжа на чистачката Джулс Бейлис с предполагаемите му престъпни контакти?
– Не вярвам.
– Тогава защо...
– Просто все се връщам към факта, че ако е убита, то е станало много умело. Което навежда на мисълта за...
– ... наемен убиец – довърши Робин. – Знаеш ли, неотдавна прочетох биография на лорд Лукан. Смятат, че той е наел някого да убие жена му...
– ... и убиецът по погрешка е очистил бавачката – каза Страйк, който бе добре запознат с теорията. – Е, ако това се е случило с Марго, то убиецът е бил далеч по-сръчен от онзи, нает от Лукан. От нея не е останала и следа, нито капка кръв дори.
Настана кратко мълчание. Страйк хвърли поглед зад гърба си да провери дали дъждът и вятърът още атакуват коледните лампички отвън, а мислите на Робин се понесоха към Рой Фипс, мъжа, когото Уна бе нарекла безкръвен, много удобно прикован на легло в деня на изчезването на Марго.
– Трябва да тръгвам – заяви Страйк и се надигна от стола си.
– Също и аз – въздъхна Робин и засъбира нещата си.
– Ще наминеш през офиса по-късно, нали? – попита Страйк.
Трябваше да ѝ даде още некупения коледен подарък, преди да е тръгнала за Йоркшър.
– Нямах такова намерение – каза Робин. – Защо?
– Намини пак – поръча Страйк, като се мъчеше да измисли причина. Отвори вратата към външния офис. – Пат?
– Да – отвърна Пат, без да извърне глава, и отново пишеше бързо и точно на клавиатурата, а между зъбите си имаше електронна цигара.
– С Робин и двамата излизаме сега, но мъж, на име Грегъри Талбът, ще се отбие да остави кутия с 16-милиметров филм. Мислиш ли, че ще можеш да осигуриш проектор, на който да го пуснем? За предпочитане преди пет часа?
Пат бавно се завъртя на стола си, за да погледне Страйк. Маймунското ѝ лице бе изопнато, а очите присвити.