– Искаш да намеря до пет часа някакъв исторически проектор?
– Ами да, това казах. – Страйк се обърна към Робин. – Тогава ще можем да погледнем набързо какво е криел Талбът на тавана, преди да заминеш за Машъм.
– Добре – каза Робин. – Ще се върна в четири часа.
27
Зовеше се той Талус и беше сякаш от желязо изкован –
не трепваше пред никаква опасност, не отстъпваше.
В ръка размахваше железен жезъл,
лъжата гонеше, на истината да отвори път.
Два часа по-късно Страйк стоеше под навеса на „Хамлис“ на Риджънт Стрийт с пазарски пликове до краката си и строго си нареждаше, че е добре, въпреки изобилните емпирични факти, че го тресе. Студен дъжд плискаше край него по мръсните тротоари, където водата бе подритвана от локвите от забързаните крака на стотици минувачи. Пръскаше по бордюрите при минаването на коли, стичаше се в яката на Страйк, макар че теоретично бе застанал под заслон.
Докато проверяваше телефона си за някакъв знак, че Пищяла не е забравил уговорката им за среща на по питие, запали цигара, но болното му гърло не прие добре внезапното вдишване на дим. След първото дръпване смачка цигарата с обувката си, останал с лош вкус в устата. От Пищяла нямаше известие, тъй че Страйк вдигна обемистите си торби и тръгна, а гърлото му гореше при всяко преглъщане.
Представял си бе оптимистично, че ще може да приключи с всичкото пазаруване в рамките на два часа, но пладне дойде и отмина, а той още не беше готов. Как хората решаваха какво да купят, когато навсякъде около теб от високоговорителите гърмяха коледни песни, а магазините бяха претъпкани с толкова стоки, отгоре на всичко до една изглеждаха боклуци? Безкрайни процесии от жени се изпречваха на пътя му, като правеха избора си без никакви усилия. Дали бяха генетично програмирани да издирват и откриват подходящия подарък? Не можеше ли да плати на някого да го свърши вместо него?
Очите му натежаваха, гърлото го болеше, носът му бе протекъл. Без да е сигурен къде отива или какво точно търси, вървеше напред на сляпо. Той, с неговия обикновено отличен усет за ориентация, все объркваше пътя и губеше посоката. На няколко пъти забърса внимателно подредени купчини коледни стоки, бутна един-двама по-дребни пазаруващи, които измърмориха недоволно и се дръпнаха надалече.
Обемистите пликове, които носеше, съдържаха три еднакви бластера „Нърф“ – големи пластмасови пушки, изстрелващи куршуми от пенопласт, които Страйк купи, първо, защото на единайсетгодишна възраст той самият би се радвал да има такава и второ, защото продавачката го увери, че са хитът на сезона. На чичо си Тед купи пуловер, защото не му хрумна друго, на зет си – кутия топки за голф и бутилка джин, воден от същия принцип, но все още му оставаха най-трудните подаръци – онези за жените: Луси, Джоун и Робин.
Мобилният му телефон иззвъня.
Измъкна се странично от множеството, застана до манекен с пуловер на елени и се освободи от няколко торби, та да може да извади телефона си.
– Страйк.
– Горелка, аз съм близо до „Шейкспиърс Хед“ на Грейт Марлбъро Стрийт. Може ли да се видим там след двайсет минути?
– Чудесно – отвърна Страйк, вече пресипнал. – На две крачки съм.
Нападна го поредната вълна от изпотяване, от която скалпът и гърдите му подгизнаха. Част от мозъка му прие, че не е изключено да е пипнал грипа на Баркли, и ако случаят бе такъв, не биваше да го предава на леля си с нейната компрометирана имунна система. Отново вдигна пликовете си с покупки и се върна на хлъзгавия тротоар отпред.
Дървената фасада в бяло и черно на „Либърти“ се показа вдясно от него, когато пое по Грейт Марлбъро Стрийт. Около главния вход бяха струпани кофи и кутии с цветя, примамливо леки за носене и вече опаковани. Толкова лесно щеше да е да ги отнесе до „Шейкспиърс Хед“ и после до офиса. Но разбира се, цветя нямаше да свършат работа този път. Като се потеше повече от всякога, Страйк влезе в магазина, отново тръсна покупките си на пода до щендер с копринени шалове и се обади на Илза.
– Здрасти, Оги – откликна тя.
– Какво мога да купя на Робин за Коледа? – попита директно.
Гърлото толкова го болеше, че вече му бе трудно да говори.
– Добре ли си?
– Супер съм. Дай идея. В „Либърти“ съм.
– Ами... – подхвана Илза. – Я да видим... О, знам какво можеш да ѝ купиш. Има нужда от нов парфюм. Не хареса предишния, който...