След нощ на придремвания, прекъсвани от продължителни пристъпи на кашлица, Страйк се събуди на Коледа все така с температура и усукани около тялото си влажни от пот чаршафи. Обикновено шумният му апартамент бе необичайно тих. Внезапно движението по „Тотнъм Корт Роуд“ бе изчезнало. Вероятно повечето от таксиметровите шофьори бяха у дома със семействата си.
Страйк не бе склонен към самосъжаление човек, но докато лежеше самичък в леглото, кашляше и се потеше, ребрата го боляха, а хладилникът му бе практически празен, нямаше как да попречи на мислите си да не се върнат към отминали Коледи, особено онези, прекарани у Тед и Джоун в Сейнт Моус, където всичко протичаше като по телевизията и в книгите с приказки – с пуйка, кракерси и чорапи с лакомства.
Разбира се, днешният ден бе далече от първата Коледа, минала без близки и приятели. Имало бе няколко такива в армията, когато бе ял безвкусна пуйка в съдче от метално фолио в полеви кухни, сред колеги в камуфлажни униформи с шапки на Дядо Коледа. Редът и дисциплината, които го привличаха към армията, тогава го бяха утешавали при липсата на други удоволствия, но днес я нямаше подкрепата на другарския дух, налице бе единствено мрачният факт, че е сам, болен и еднокрак, заврян в пропускащата вятъра мансарда, принуден да понесе последиците от собственото си упорито нежелание за каквито и да било близки отношения, които биха му дали кураж в мигове на болест и тъга.
В тази коледна сутрин добротата, проявена от Пат, му се видя още по-трогателна в ретроспекция. Извърна глава и видя, че подаръците, качени от нея, още лежаха на пода до вратата.
Надигна се от леглото, все така кашлящ, хвана патериците и се потътри към банята. Урината му бе тъмна, а небръснатото лице в огледалото имаше пепеляв цвят. Макар и силно потиснат от слабостта и изтощението си, навиците, придобити от военната служба и станали негова втора природа, не позволиха на Страйк да се върне в леглото. Знаеше, че да се търкаля небръснат и без протезата си само щеше да засили налегналата го депресия. Ето защо взе душ, като се движеше по-предпазливо от обикновено от опасения да не падне, изсуши се, облече чиста тениска и боксерки, метна отгоре халат и все така разтърсван от кашлица, си приготви безвкусна овесена каша с вода, защото предпочиташе да запази последната си опаковка мляко за чая. Тъй като бе очаквал да се е съвзел до този момент, запасите му от храна се изчерпваха до повехнали зеленчуци, няколко парчета сурово пиле с изтекъл преди два дни срок на годност и малко парче вкоравен чедър.
След закуска Страйк взе лекарства, сложи си протезата и решен да използва оскъдните си физически сили, преди болестта да го е повалила отново, махна старите чаршафи и застла леглото си с чисти, премести коледните подаръци от пода на кухненската маса и вкара вътре проектора и кутията с филма от площадката, където ги бе оставил. На кутията, както бе очаквал, бе избелелият, но ясно различим, нарисуван с маркер знак на Козирога.
Докато подпираше кутията на стената под кухненския прозорец, телефонът му бипна. Взе го, като очакваше съобщение от Луси с въпрос кога се кани да позвъни и да пожелае на всички в Сейнт Моус весела Коледа.
Весела Коледа, Блуи. Щастлив ли си? С някого, когото обичаш, ли си?
Шарлот не му бе пращала съобщения от две седмици, сякаш телепатично отгатнала намерението му да се свърже със съпруга ѝ, ако посланията ѝ придобиеха по-саморазрушителен характер.
Толкова лесно би било да ѝ отговори, да ѝ каже, че е сам, болен, лишен от подкрепа. Помисли си за голата снимка, която му бе изпратила на рождения му ден и която той с усилие на волята бе изтрил. Но беше изминал тъй дълъг път до местенцето си на самотна сигурност срещу емоционални бури. Колкото и да я бе обичал, колкото и тя все още да успяваше да смути спокойствието му с няколко думи на екрана на телефона, той се застави, застанал до малката си кухненска маса, да си припомни единствения случай, при който я бе завел в Сейнт Моус за Коледа. Възстанови си разправията, чувана в цялата малка къща, момента, когато тя изфуча покрай семейството, събрано около пуйката, съкрушените лица на Тед и Джоун, които с такова нетърпение бяха очаквали гостуването им, тъй като не бяха виждали Страйк повече от година по време на службата му в Германия в Специалния следствен отдел към Кралската военна полиция.