Робин чу вратата на банята да се отваря и затваря. Вече страшно много ѝ се пикаеше, така че скочи и излезе от стаята си.
Стивън пресичаше площадката с тоалетния си несесер в ръка, с подпухнали очи и прозяващ се.
– Прощавай за нощес, Робс – избъбри. – Според Джени брюкселското зеле е виновно.
– Да, мама ми каза – отвърна Робин и се провря покрай него. – Няма проблем. Надявам се вече да е по-добре.
– Ще я изведем на разходка. Ще ти купя тапи за уши, ако намеря.
След като взе душ, Робин се върна в стаята си. Телефонът ѝ бипна два пъти, докато се обличаше.
Докато се решеше пред огледалото, погледът ѝ падна върху новия парфюм, който бе получила като коледен подарък от майка си. Робин ѝ беше казала, че си търси нов аромат, тъй като предишният твърде много ѝ напомня Матю. Трогната бе, че Линда си е спомнила разговора им, когато отвори подаръка.
Шишенцето беше кръгло; не сфера, а сплескан кръг: „Шанел Шанс О Фреш“. Течността беше бледозелена. По злощастна асоциация на Робин ѝ дойде на ума брюкселско зеле. И все пак пръсна малко на китките си и зад ушите, при което стаята се изпълни с лъх на лимон и неопределени цветя. Почуди се кое бе накарало майка ѝ да го избере? Имаше ли нещо в парфюма, което я бе навело на мисълта „Робин“? На нея лично ѝ миришеше на дезодорант, първичен, чист и съвършено неромантичен аромат. Припомни си своята неуспешна покупка на „Фракас“ – желанието да е секси и изискана само бе довело до главоболие. Отдадена на размисъл за различните внушения, които искаха да създават за себе си хората, Робин седна на леглото до лаптопа си и обърна телефона.
Морис ѝ беше пратил още две съобщения.
Самотен и махмурлия – това е при мен. Да не си с децата на Коледа е гадно.
След като Робин не бе отговорила на това, писал бе пак.
Прощавай, аз съм един разкиснал се тъпак. Чувствай се свободна да ме игнорираш.
Да се нарече тъпак, бе най-симпатичното нещо, което бе виждала Морис да прави. Домъчня ѝ за него и прати в отговор:
Сигурно ти е трудно, съжалявам.
След това се върна към лаптопа си и последния пасаж от документа на Страйк, в който се излагаха предстоящите им стъпки в разследването с инициали зад всяка точка, сочещи кой от тях трябва да ги осъществи.
Стъпки на действие
Отново да се говори с Грегъри Талбът – КС
Искам да знам защо, дори след като е оздравял, Бил Талбът така и не е казал на колегите си за насоките, изложени в тетрадката му, които е премълчал пред тях по време на разследването, например това, че Бренър е видян на Скинър Стрийт във вечерта на изчезването на Марго/кръвта по килима в дома на Фипс/смърт, за която Марго е била разтревожена/излизането на Ричи Мръсника от медицинската служба една вечер.
Отново да се говори с Динеш Гупта – КС
Може да знае кого е посещавал Бренър на Скинър Стрийт в онази вечер. Нищо чудно да е бил пациент. Току-виж хвърлил и светлина върху появата на Ричи Мръсника на коледното парти. Ще го попитам и за Скорпион, в случай че става дума за пациент, чиято смърт се е видяла подозрителна на Марго.
Интервю с Рой Фипс – КС/РЕ
Твърде дълго ходихме на пръсти около Фипс. Време е да позвъня на Ана да видим дали ще го убеди за интервю с нас.
Да се опитаме да уговорим интервю с някое от децата на Уилма Бейлис – КС/РЕ
Това е особено важно, ако не можем да стигнем до Рой. Искам да преразгледаме историята на Уилма (Рой се движи/кръвта по килима).
Да открием К. Б. Оукдън – КС/РЕ
Ако се съди по книгата му, той е пълен въздухар, но има слаба вероятност да знае за Бренър неща, които не са ни известни, предвид че майка му е била най-близкият човек на Бренър в медицинската служба.
Да открием и интервюираме Пол Сачуел – КС/РЕ
Да открием и интервюираме Стивън Даутуайт – КС/РЕ
Робин нямаше как да не се почувства прикрито критикувана. Страйк бе добавил инициалите си към стъпки на действие, възложени преди само на Робин, като откриването на Сачуел и убеждаване на децата на Уилма Бейлис да разговарят с тях. Отново остави лаптопа настрани, взе телефона си и се отправи към кухнята за закуска.
При влизането ѝ рязко настъпи мълчание. Линда, Стивън и Джени изглеждаха смутени като хора, които се опасяват, че са били чути. Робин постави филийки в тостера, като се мъчеше да потисне нарастващо раздразнение. Стори ѝ се, че усеща зад гърба си жестове и думи, изречени само с устни.