– Робин, току-що срещнахме Матю – каза неочаквано Стивън. – Докато разхождахме Анабел из квартала.
– О – обърна се към тях Робин със старание да прояви някакъв интерес.
Бе първият случай Матю да бъде видян. Робин беше избегнала среднощната служба, убедена, че той и Сара ще са там, но майка ѝ съобщи, че никой от семейство Кънлиф не е присъствал. Сега Линда, Стивън и Джени до един се бяха втренчили в нея с тревога и съжаление, очакващи реакцията и въпросите ѝ.
Телефонът ѝ бипна.
– Прощавайте – каза тя и го взе, зарадвана, че има повод да отклони поглед от всички тях.
Морис бе пратил съобщение.
Защо Коледата ти е толкова гадна?
Докато останалите трима я гледаха, тя написа отговор:
Бившият ми свекър живее тук и бившият ми съпруг е довел новата си приятелка. Предмет сме на градските клюки.
Тя не харесваше Морис, но в този момент ѝ идваше като желан съюзник, спасителен пояс в живот, който си бе изфабрикувала след напускането на Машъм и на Матю. Робин беше на път да остави телефона, когато той отново бипна и все още наблюдавана от тримата, тя прочете.
Отвратително звучи.
И е такова, написа тя в отговор.
После погледна към майка си, Стивън и Джени и се опита да изобрази усмивка.
– Ще ми разправиш ли? – попита тя Стивън. – Или трябва да те разпитвам?
– Не – побърза да каже той, – нищо особено не беше, просто повозихме Анабел до площада и обратно и ги видяхме да вървят към нас. Той и онази...
– Сара – услужливо подсказа Робин.
Представяше си ги, хванати за ръка, да се наслаждават на зимното утро, на живописното градче, заспало под скрежа и ранното слънце.
– Да – кимна Стивън. – Имаше вид, сякаш му се искаше да хукне обратно, като ни видя, но не го направи. Каза: „Виждам, че е редно да ви отправя поздравления“. Робин можеше да чуе как го изговаря Матю.
– И това беше всичко.
– Много бих се радвала да можех да го сритам в топките – обади се неочаквано Джени. – Самодоволен негодник.
Но очите на Линда бяха приковани към телефона на Робин.
– С кого разменяш куп съобщения в първия ден след Коледа? – попита тя.
– Нали ти казах преди малко – отговори Робин. – С Морис. Работи за агенцията.
Отлично знаеше какво впечатление оставя у Линда, но и тя си имаше своята гордост. Може би наистина не беше срамно да си необвързана, но съжалението на семейството ѝ, мисълта за Матю и Сара, разхождащи се из Машъм, всеобщите подозрения за нея и Страйк, фактът, че реално нямаше какво да се каже за нея и Страйк, освен дето той смяташе, че трябва да поеме част от нейните следи, защото при нея нямаше резултати: всичко това я накара да сграбчи един вид смокиново листо, за да прикрие омаломощеното си достойнство. Колкото и да фамилиарничеше днес, Морис повече заслужаваше жалост, отколкото хладна строгост, а и се предлагаше като спасител на Робин.
Тя видя как майка ѝ и брат ѝ се спогледаха и отгатна, че вече са се втурнали по фалшивата следа. Чувстваше се нещастна, тъй че отвори хладилника и извади внимателно запушена преполовена бутилка шампанско, останало от Коледа.
– Какво правиш? – попита Линда.
– Приготвям си мимоза – отвърна Робин. – Още е Коледа, нали така?
Само още една вечер и щеше да е във влака за Лондон. Почти сякаш дочула антисоциалната мисъл на Робин, малката Анабел нададе рев по монитора зад нея и Робин подскочи. Бебешкият цирк, както бе започнала да го нарича наум, се премести от кухнята в дневната – Линда наля чаша вода за Джени да си пийва, докато кърми, и ѝ включи телевизора, а Стивън хукна горе да донесе Анабел.
Питието бе отговорът, реши Робин. Ако сипеш достатъчно портокалов сок, можеше никой да не разбере, че сама довършваш бутилка шампанско, а онези усещания на мъка, гняв и неудовлетвореност под лъжичката щяха да бъдат притъпени. Коктейлите „Мимоза“ я закрепиха до обяд, когато всички изпиха по чаша червено вино, макар Джени да сръбна „само колкото да си намокри устата“ заради Анабел и игнорира предложението на Робин, че малко алкохолно мляко ще ѝ помогне за съня. Морис продължаваше да праща съобщения – предимно тъпи коледни шеги и сведения как върви денят му, а Робин му отговаряше със същия безотговорен маниер, придружен с бегла самоомраза, с който понякога лапаше чипс.
Току-що дойде майка ми. Напоих я с шери и изтръгнах обещание да не говори с женската си група за полицейски дела.
Как се казва майка ти?, написа му Робин. Определено беше подпийнала.