– Казах ти, че си лягам, по дяволите! – кресна Робин. – Не съм искала да ти гледам шибаната патка!
Видя как съседите долепиха глави до кухненските щори. Семейство Елакот предлагаха добро забавление тази Коледа: първо новородено бебе, а сега крясъци за пенис.
– Да му се не види – изпъшка Морис. – О, мамка му... не... чуй ме, не исках...
– Що за човек върши такива неща? – викна Робин. – Какво ти става?
– Не... по дяволите... мамка му... Съжалявам... Мислех... Адски много съжалявам... Робин, недей... О, господи...
– Не искам да ти гледам патката!
Отвърна ѝ буря от хлипания и на Робин ѝ се стори, че той оставя телефона на твърда повърхност. От разстояние се чуха стоновете му, примесени с плач. Западаха тежки предмети. След едно изтракване, той отново взе телефона.
– Робин, безумно съжалявам... какво направих... къде ми беше умът... Заслужавам да умра... Не казвай на Страйк, Робин... Умолявам те... Ако изгубя тази работа... не му казвай... Изгубя ли това, губя всичко... Не мога да изгубя момиченцата си, Робин...
Той ѝ напомни Матю в деня, когато бе открила, че ѝ е изневерявал. Виждаше тъй ясно бившия си мъж, сякаш сега беше на скованата от скреж морава, скрил лице в шепите си, мънкащ извинения, след което вдигна глава към нея в паника. „Говори ли с Том? Знае ли той?“
Какво имаше у нея, че мъжете я молеха да им пази мръсните тайни?
– Няма да кажа на Страйк – отсече тя, като трепереше повече от гняв, отколкото от студ, – защото леля му умира и ни е нужен допълнителен служител. Но гледай никога повече да не ми пращаш нищо друго освен доклад по служебен случай.
– О, господи, Робин... благодаря ти... благодаря... ти си толкова свестен човек...
Беше спрял да хлипа. Възторгът му я отврати почти колкото снимката на члена му.
– Затварям.
Стоеше в тъмното, като почти не усещаше студа, отпуснала надолу ръката си с телефона в нея. Когато светлината в съседската кухня угасна, отвори се задната врата на къщата на родителите ѝ. Раунтрий припна навън, щастлив да я завари там.
– Добре ли си, мила? – попита Майкъл Елакот дъщеря си.
– Добре съм – отвърна Робин и се наведе да гали Раунтрий, та да скрие внезапно придошлите сълзи. – Всичко е наред.
Четвърта част
Тъй безпощаден враг е злото време...
31
Добри ми рицарю, от скъп по-скъп в душата ми,
какви неволи понесе в мое име,
какво ли само не изтърпя заради мен.
Гастритното възпаление на Страйк добави дни към болестта му и той прекара Нова година в леглото, като разчиташе само на поръчани пици, но едва ги докосваше, като пристигаха. За пръв път в живота му не му се дояждаше шоколад, защото трюфелите, излапани след пилето с минал срок на годност, излязоха първи при продължителното му повръщане. Единственото му приятно занимание бе да гледа „Без посетители след полунощ“ на Том Уейтс – записаните концерти, купени му от Робин за Коледа, които най-сетне извади от опаковката на Нова година. Съобщението, с което ѝ благодари, извика в отговор само кратко „Моля“.
Когато се почувства достатъчно във форма, та да замине за Корнуол със закъснелите си коледни подаръци, Страйк бе отслабнал с шест килограма и това бе първият коментар на разтревожената Джоун, когато той най-сетне се появи в къщата ѝ в Сейнт Моус, сипещ извинения за отсъствието си на Коледа.
Ако се бе забавил само с един ден за пътуването си до Джоун и Тед, нямаше да може да се добере до тях, защото веднага щом пристигна, опасен климатичен фронт скова южната част на Великобритания. Бури обхванаха корнуолското крайбрежие, влаковете бяха отменени, тонове пясък бяха отмити от плажовете и наводненията превърнаха крайбрежните градчета в ледени канали. Корнуолският полуостров бе временно откъснат от останалата територия на Англия и макар Сейнт Моус да не пострада чак колкото Мевагизи и Фои, пред вратите на сградите по брега се появиха торби с пясък. Стоманеносиви и мътнозеленикави мощни вълни се блъскаха във вълнолома на пристанището. Туристите изчезнаха от поглед също като тюлените; местните, облечени в мушами, си кимаха за поздрав, докато отскачаха до близките магазини. Цялата ярка прелест на летния Сейнт Моус бе заличена като при актриса със свален сценичен грим и лъсна истинската същност на градчето – място, изобилстващо с корав камък и корави хора. Макар да бе заливана от проливни дъждове и нападана от силни ветрове, къщата на Тед и Джоун, за щастие, бе на по-висок терен. Блокиран в нея, Страйк си припомни думите на Луси как е повече на ниво в кризисни моменти, отколкото за дългосрочно обвързване, и признаваше, че в обвинението се съдържа истина. Биваше го в извънредни ситуации да запази хладнокръвие, да мисли бързо и да реагира своевременно, а виж, трудно се нагаждаше към бавното отпадане на Джоун.