– Здравей, Диди – каза и двамата се здрависаха, а после се прегърнаха, както им бе станало навик в зряла възраст. – Здравей, Тед.
– Какво правиш тук? – попита Тед.
Полуърт свали раницата си, отвори я и извади на масата две замразени купи с храна, увити с полиетилен.
– Пени изпече две касероли. Ще ходя да пазарувам, та дойдох да попитам какво ви е нужно.
Пламъкът на чиста и практично ориентирана доброта, който гореше у Дейв Полуърт, никога не бе бил по-видим за Страйк, с изключение може би на онзи пръв ден в началното училище, когато дребничкият Полуърт бе взел Страйк под своя закрила.
– Добро момче си ти – продума Тед, трогнат. – Непременно предай на Пени благодарности.
– Да, и тя ви праща много здраве – отвърна нехайно Полуърт.
– Ще ми направиш ли компания за една цигара? – попита го Страйк.
– Добре.
– Идете в бараката – предложи Тед.
Страйк и Полуърт поеха през превърналия се в мочурище двор с наведени глави срещу силния вятър и дъжда и влязоха в бараката на Тед. Страйк с облекчение запали цигара.
– Да не си бил на диета? – попита Полуърт, като огледа приятеля си от горе до долу.
– Грип и хранително отравяне.
– А, да, Луси спомена, че си бил болен. – Полуърт кимна с глава към прозореца на Джоун. – Как е тя?
– Не е добре – отговори Страйк.
– Докога ще останеш?
– Зависи от времето. Чуй, сериозно, много съм ти признателен за всичко, което...
– Я мълчи, глупчо.
– Мога ли да помоля за още една услуга?
– Казвай.
– Навий Тед да дойде с теб за по бира. Има нужда да излезе малко от къщата. Ще го направи, като знае, че аз съм при нея, иначе няма да мръдне от тук.
– Смятай го за направено – отвърна Полуърт.
– Ти си...
– ... върхът, да, такъв съм си. „Арсенал“ стигна до последната фаза, а?
– Да – кимна Страйк, – но следващият им мач е с „Байерн Мюнхен“.
Пропуснал бе мача, с който отборът му спечели квалификацията точно преди Коледа, защото следеше Хитреца в Уест Енд. Шампионската лига, която в друг случай би била удоволствие и разсейване от грижите, не го грабваше както обикновено.
– Робин ли управлява делата в Лондон, докато си тук?
– Да – потвърди Страйк.
Беше му пратила съобщение по-рано с молба да проведат кратък разговор относно случая „Бамбъро“. Отговори ѝ, че ще ѝ звънне, като му се отвори свободен момент. Той също имаше новини по случая, но Марго Бамбъро бе изчезнала преди близо четиресет години, а също като Керенза, медицинската сестра, за момента Страйк даваше приоритет на живите.
Когато допуши цигарата си, се върнаха в къщата и завариха Тед да разговаря с Керенза в кухнята.
– Днес е по-склонна да си говори с теб, отколкото с мен – усмихна се сестрата на Страйк, докато обличаше дъждобрана си. – Ще дойда пак утре сутринта, Тед.
Тя пое към външната врата, а Полуърт каза:
– Тед, ела с мен да изпием по бира.
– О, не, момчето ми – отвърна Тед. – Точно сега не съм за излизане.
Керенза спря на прага с ръка върху бравата.
– Чудесна идея. Иди да глътнеш малко чист въздух, Тед... или малко чиста вода, какъвто е случаят днес – добави тя, когато барабаненето на дъжда по покрива се усили.
Керенза си тръгна. На Тед му бе нужно още малко увещаване, но в крайна сметка се съгласи да иде с Полуърт до „Виктъри“ да хапнат по един сандвич. Щом излязоха, Страйк взе местния вестник от масата и го отнесе в дневната.
С Джоун побъбриха за наводненията, но снимките на вълните, обливащи Мевагизи, не я впечатлиха тъй силно, колкото би се случило преди два-три месеца. Страйк отгатваше, че съзнанието на Джоун е насочено към лични, не към общи теми.
– Какво казва хороскопът ми за тази седмица? – попита тя, когато той обърна на нова страница.
– Не знаех, че вярваш в тези неща, Джоун.
– И аз не знам вярвам ли, или не – отвърна тя, – но все пак винаги го поглеждам.
– Ти си...
Той направи пауза, като се мъчеше да си припомни рождения ѝ ден. Беше по някое време през лятото.
– Рак – отвърна тя и се позасмя. – Вече във всяко отношение.
Страйк не се усмихна.
– „Моментът е добър да избягате от рутината“ – информира я той и пробяга с поглед по хороскопа ѝ, та ако имаше нещо потискащо, да го пропусне. – „Не отхвърляйте новите идеи. Ретроградният Меркурий насърчава духовния растеж.“
– Аха – промърмори Джоун и след кратка пауза изрече: – Надали ще ме има за следващия ми рожден ден, Корм.
Думите му подействаха като удар в диафрагмата.