– Какво има? – попита Джоун.
Последвала го бе в кухнята с влачещи се крака, леко прегърбена.
– Ама какво правиш, щях да ти донеса каквото искаш...
– Канех се да ти покажа къде крия шоколадовите бисквити. Ако Тед знае къде са, ще ги излапа всичките, а лекарят се тревожи заради кръвното му налягане. Какво четеше? Познавам това ти изражение. Ядоса се.
Той нямаше представа дали новото ѝ предразположение към откровеност се простираше до баща му, но някак в тази атмосфера на бушуващи навън вятър и дъжд в къщата се бе установил дух на изповедалня. Каза ѝ за съобщението.
– О – промълви Джоун. – Посочи към кутия на най-горния рафт. – Бисквитите са там.
Върнаха се в дневната с бисквитите, които тя настоя той да извади в чиния. Имаше неща, които никога не се променяха.
– Никога не си се виждал с Прудънс, нали? – попита Джоун, когато отново се отпусна в креслото.
– Не съм се виждал с Прудънс, нито с Мейми, най-голямата, нито с Ед, най-малкия – отвърна Страйк, като се помъчи да докара равнодушен тон.
– Мисля, че трябва да отидеш на партито на баща си, Корм.
– Защо? – попита Страйк.
Кратката дума прозвънтя в ушите му с разпалено юношеско негодувание. За негова лека изненада тя му се усмихна.
– Знам как е било – каза му. – Държал се е зле, но все пак си остава твой баща.
– Не е такъв – отсече Страйк. – Тед е моят баща.
Никога до този момент не го бе изричал гласно. Сълзи изпълниха очите на Джоун.
– Той много би се радвал да го чуе – продума меко. – Странно, нали... преди много години, когато бях младо момиче, отидох при истинска гледачка циганка. Лагеруваха по-нагоре край пътя. Очаквах да ми съобщи куп хубави неща. С тази нагласа ходиш при такива, нали? Платил си пари. И знаеш ли какво ми каза?
Страйк поклати глава.
– Никога няма да имаш деца. Ей така, направо, без заобикалки.
– Но е сбъркала, нали? – възрази Страйк.
От избледнелите очи на Джоун потекоха сълзи. Защо никога не бе изричал гласно тия неща досега, почуди се Страйк на себе си. Толкова лесно би било да ѝ достави удоволствие, а вместо това се бе вкопчвал в раздвоената си лоялност, гневен, че му се налага да избира, да поставя етикети и по този начин да извършва предателство. Хвана ръката ѝ и тя му отвърна с изненадващо силно стискане.
– Трябва да идеш на това парти, Корм. Мисля, че баща ти е в сърцевината на... на много неща. Иска ми се – добави след кратка пауза – да има кой да се погрижи за теб.
– В днешно време нещата не стоят така, Джоун. Очаква се мъжете сами да могат да се грижат за себе си... В много отношения – добави той с усмивка.
– Да се преструваш, че нямаш нужда от това и онова... просто е глупаво – изрече тихо тя. – А твоят хороскоп какво казва?
Той отново взе вестника и прочисти гърло.
– „Стрелец: управляващата ви планета е ретроградна и може би ще изгубите обичайното си весело безгрижие...“
32
Където и да си, мой таен помагачо,
аз ще те следвам.
Беше три следобед и Робин, седнала в ландроувъра си близо до безличната къща в Стоук Нюингтън, наблюдавана от Страйк преди Коледа, не бе видяла нищо интересно от пристигането си в девет сутринта. Дъждът изпъстряше с капки предното ѝ стъкло и чак ѝ се дощя да пушеше, просто за да прави нещо.
Идентифицирала бе онлайн русата собственичка, обитаваща дома. Името ѝ беше Елинор Дийн, разведена, живееше сама. Елинор със сигурност си бе у дома: Робин я бе видяла да минава покрай прозореца два часа по-рано, но лошото време явно я задържаше вкъщи. През целия ден никой не бе идвал в къщата, какво оставаше за Шефа на Хитреца. Може би все пак бяха роднини и предколедното му посещение бе просто нещо, което човек прави по празници: изплаща социални дългове, носи подаръци, обажда се. Погалването по главата може да беше някаква тяхна си шега. Във всеки случай не намекваше нищо сексуално, криминално или извратено, а те такова търсеха.
Мобилният ѝ телефон иззвъня.
– Здравей.
– Можеш ли да говориш? – попита Страйк.
Вървеше по стръмната улица на Тед и Джоун и се подпираше на сгъваемия бастун, който бе донесъл със себе си, като очакваше пътищата да са мокри и евентуално хлъзгави. Тед се бе прибрал у дома и бяха качили Джоун на горния етаж да поспи. На Страйк му се пушеше, а не му се ходеше отново в бараката, тъй че реши да излезе на кратка почивка под безпощадния дъжд.