– Да – каза Робин. – Как е Джоун?
– Все така – отвърна Страйк. Не му се говореше за това. – Спомена, че искаш да ми съобщиш нещо за Бамбъро.
– Да – потвърди Робин. – Имам добра новина, никаква новина и лоша новина.
– Давай първо с лошата – предложи Страйк.
Морето все още бе бурно и във въздуха експлодираха пръски над стената на дока. Той свърна вдясно и се отправи към града.
– От Министерството на правосъдието няма да ти позволят интервю с Крийд. Писмото пристигна тази сутрин.
– А... – промърмори Страйк. Дъждовните струи разкъсваха синкавия дим от цигарата му. – Не мога да кажа, че съм изненадан. Какво пише?
– Оставих го в офиса – каза Робин, – но по същество психиатрите му са на мнение, че нежеланието му да сътрудничи няма да се промени на този етап.
– Ясно – отвърна Страйк. – Така или иначе, не се надявах много.
Но Робин долови разочарованието му и изпита съчувствие. Вече пет месеца се бъхтеха с този случай и нямаха никакви съществени нови следи, а сега, след като вероятността за интервю с Крийд бе изчезнала, тя имаше чувството, че със Страйк претърсват плитчините, докато на метри от тях голямата бяла акула се гмурваше и отплуваше недосегаема надалече в тъмните води.
– Свързах се отново с Аманда Уайт, която сега е Аманда Лоус, онази, дето вярва, че е видяла Марго на прозореца на печатницата. Искаше пари, за да говори, нали помниш? Предложих да ѝ платя разноските, ако дойде в офиса... тя живее в Лондон, не би била голяма сума. Щяла да си помисли.
– Много великодушно от нейна страна – изсумтя Страйк. – А каква е хубавата новина?
– Ана е убедила мащехата си Синтия да говори с нас.
– Сериозно?
– Да, но само тя. Рой не знае нищо за участието ни – каза Робин. – Синтия ще се срещне с нас зад гърба му.
– Е, и Синтия е нещо – отсъди Страйк. – Много дори – добави след миг размисъл.
Краката му механично го отвеждаха към пъба и мокрият крачол студенееше неприятно върху единствения му глезен.
– Къде ще се видим с нея?
– Няма как да е у тях, защото Рой не знае. Тя предлага Хамптън Корт, има почасова работа там като гид.
– Гид, значи? Това ми напомня: някакви новини за Пощенска картичка?
– Днес Баркли е в галерията – каза Робин. – Ще се опита да направи снимки на онази жена.
– А Морис и Хъчинс с какво са заети? – осведоми се Страйк, вече изкачващ предпазливо широките хлъзгави стъпала към пъба.
– Морис следи момичето на Рогоносеца, което и веднъж не е кривнало в погрешна посока. Май на Рогоносеца няма да му излезе късметът този път. Хъчинс се е заел с Пъргави крака. Впрочем другия петък по график трябва да предадеш окончателния доклад за Пъргави крака. Ако искаш, аз ще се срещна с клиента вместо теб.
– Ще е чудесно, благодаря – отвърна Страйк и с облекчение влезе във „Виктъри“. Когато свали палтото си, от него се стече вода. – Не съм сигурен кога ще успея да се прибера. Сигурно си видяла, че влаковете са отменени.
– Не се тревожи за агенцията. Всички случаи са покрити. Само че не съм довършила за случая „Бамбъро“... О, почакай – прекъсна се Робин.
– Трябва да затваряш ли?
– Не, няма нужда.
Току-що бе видяла външната врата на Елинор Дийн да се отваря. Пълничката блондинка се появи, облечена в палто с качулка, която, удобно за Робин, ограничаваше полезрението ѝ. Робин излезе от ландроувъра, затвори тихо вратата и пое след нея, като продължи да говори по телефона.
– Нашата блондинка тръгна нанякъде – съобщи полугласно.
– Да не ми каза преди малко, че имаш още добри новини за Бамбъро? – подсети я Страйк.
Вече беше пред бара и като само посочи какво желае, успя да се сдобие с голяма чаша бира, за която плати и я отнесе на ъгловата маса, където през лятото бяха седели с Полуърт.
– Да, точно така – отвърна Робин и зави по пътя зад нищо не подозиращата руса жена. – Бих желала да мога да кажа, че съм открила Даутуейт или Сачуел, но и последният човек, видял Марго жива, ни идва добре, нали?
– Намерила си Глория Конти? – рязко попита Страйк.
– Не бързай много да се радваш – предупреди го Робин, която продължаваше да върви под дъжда. Елинор май се бе отправила да пазарува. В далечината се виждаше магазин на „Теско“. – Още не съм успяла да говоря с нея, но съм почти сигурна, че е тя. Открих семейството в списъци от преброяване на населението през шейсет и първа година: майка, баща, по-голям син и дъщеря Глория, с второ име Мери. Както изглежда, Глория е във Франция, по-точно в Ним, омъжена е за французин. Вече не използва „Глория“, сега е Мери Жобер. Има фейсбук страница, но е за частно ползване. Открих я чрез генеалогичен уебсайт. Един от английските ѝ братовчеди се опитва да сглоби родословно дърво. Датата на раждане и всичко друго съвпада.