– Дяволски добра работа си свършила – похвали я Страйк. – Не съм сигурен дали тя не е още по-интересна от Даутуейт и Сачуел. Последна е видяла Марго жива. Били са близки. Единственият още жив човек, който е зърнал Тео.
Ентусиазмът на Страйк до голяма степен уталожи подозренията на Робин, че е прибавил себе си към пунктовете за действие, защото не я смята способна за задачата.
– Опитах се да се „сприятеля“ с нея във фейсбук – продължи Робин, – но още нямам отговор. Ако не отговори, знам в коя компания работи мъжът ѝ и мога да му пратя имейл да ѝ предаде съобщение. Но мисля, че по-тактичната стъпка бе първо да се обърна лично към нея.
– Съгласен съм – каза Страйк.
Отпи глътка от бирата си „Дум Бар“. Почувства се много по-добре сега, като седеше в сухия и топъл пъб и разговаряше с Робин.
– Има и още нещо – добави Робин. – Мисля, че май открих кой е ванът, дето е видян да се отдалечава с висока скорост от „Клъркънуел Грийн“ във вечерта на изчезването на Марго.
– Какво? Как? – смая се Страйк.
– По Коледа ми хрумна, че онова, което хората са взели за цвете, нарисувано отстрани, може да е било слънце. – Сещаш се. Планетата.
– Технически е зве...
– Я стига, знам, че е звезда.
Блондинката с качулката, както бе предположила Робин, отиваше в „Теско“. Робин я последва вътре и се наслади на блъсналата я топла вълна въздух, въпреки че подът бе хлъзгав и мръсен.
– През седемдесет и четвърта година в Клъркънуел е имало магазин за здравословни храни, чието лого е било слънце. Открих тяхна реклама в архива за вестници в Британската библиотека, направих справка във фирмения регистър и успях да говоря с директора, който още е жив. Добре де, знам, че не бих могла да говоря с него, ако не беше жив – додаде тя, за да предвари критиките му.
– Да му се не види, Робин! – възкликна Страйк, зад гърба на когото дъждовните струи плющяха с все сила по прозореца. Добрите новини и любимата му „Дум Бар“ със сигурност му бяха повдигнали настроението. – Това е отлична работа.
– Благодаря – откликна Робин. – И чуй това. Уволнил е служителя си, правещ доставките, някъде в средата на седемдесет и пета година, защото бил глобен за шофиране с висока скорост на вана. Спомни си името му, Дейв Ъндъруд, но още не съм имала време да...
Елинор се извърна рязко по средата на пътеката между консервираните храни и пое назад към нея. Робин се престори на заета да избира пакет ориз. Остави обекта ѝ да я отмине и довърши изречението.
– ... не съм имала време още да го издиря.
– Направо ме засрамваш – призна Страйк, като потърка уморените си очи. Макар сега да имаше спалнята за гости на свое разположение, а не се измъчваше върху дивана, старият матрак бе само една идея по-удобен. Счупените му пружини се забиваха в гърба му и скърцаха при всяко негово обръщане в леглото. – Най-доброто, което постигнах аз, е, че открих дъщерята на Руби Елиът.
– Онази Руби Елиът, дето е забелязала двете боричкащи се жени край телефонните кабини? – изрецитира Робин, като наблюдаваше как следената от нея блондинка се консултира със списъка си с покупки, преди да изчезне по друга пътека.
– Същата. Дъщеря ѝ ми прати имейл, че е съгласна да говорим, но още не сме уточнили кога. Освен това се обадих на Джанис – допълни Страйк, – главно защото нямах сили пак да се разправям с Айрийн, за да видя дали ще си спомни истинското име на Апълторп, само че тя е в Дубай, гостува на сина си за шест седмици. Записаното ѝ съобщение гласи буквално: „Здравейте, аз съм в Дубай, ще гостувам на Кевин в продължение на шест седмици“. Може да ѝ пратя кратък есемес да я уведомя колко неразумно е да оповестява на случайно позвънили, че е оставила къщата си празна.
– И все пак обади ли се на Айрийн? – попита Робин.
Елинор сега разглеждаше бебешките храни.
– Не още – отвърна Страйк. – Но имам...
В този момент сигнал на телефона му подсказа, че някой се опитва да се свърже с него.
– Робин, това май е той. Ще ти звънна после.
Страйк превключи линиите.
– Корморан Страйк.
– Здравей – чу се гласът на Грегъри Талбът. – Това съм аз, Грег Талбът. Искал си да ти позвъня.
Грегъри звучеше разтревожен. Страйк не можеше да го вини. Бе се надявал да се отърве от проблем, като връчи кутията със стария филм на Страйк.
– Да, Грегъри, много ти благодаря, че се обаждаш. Имам няколко въпроса, надявам се да не възразяваш.