– Слушам.
– Прегледах тетрадката на баща ти и исках да те попитам дали баща ти е познавал и споменавал човек, на име Николо Ричи, по прякор Мръсника.
– Ричи Мръсника? – каза Грегъри. – Не, не го познаваше лично, но съм чувал татко да говори за него. Голяма клечка в секс сцената на Сохо, ако е този, за когото си мисля.
На Грегъри сякаш му доставяше удоволствие да говори за прочутия гангстер. Страйк и преди бе срещал такова отношение и не само сред обикновени граждани, заплеснати по подобни живописни престъпници. Дори полицаи и адвокати не бяха равнодушни към тези фигури с всичките им пари и власт. Виждал бе висши служители на полицията да говорят с нещо, близко до възхищение, за представителите на организираната престъпност, с която трябваше да се борят, а адвокатите на драго сърце сядаха на по питие с прочутите си клиенти с нещо повече от желание да се сдобият с анекдот, дето да разправят по събирания на вечеря. Страйк подозираше, че за Грегъри Талбът името на Ричи Мръсника навяваше спомени за детството му като романтичен герой от отминала епоха, когато баща му е бил уважаван полицай, с ума си и щастлив като глава на семейство.
– Да, същият е – отвърна Страйк. – Е, изглежда, Ричи Мръсника се е навъртал около медицинската служба на Марго Бамбъро и баща ти е знаел за това.
– Наистина ли?
– Да – потвърди Страйк. – Изглежда странно, че изобщо не е включил тази информация в официалните полицейски документи.
– Ами татко беше болен – настрои се на отбранителна вълна Грегъри. – Сам видя тетрадката. През половината време не съзнаваше какви ги върши.
– Разбирам това – отвърна Страйк, – но когато оздравя, какво беше отношението му към доказателствения материал, събран, докато е работел по случая?
– Какво имаш предвид?
Грегъри вече бе със събудени подозрения, сякаш се боеше, че Страйк го води към територия, където не желаеше да стъпва.
– Ами намираше ли, че всичко е без стойност, или...?
– Той беше изключвал заподозрени въз основа на техните зодии – каза тихо Грегъри. – Вярвал е, че е видял демон в стаята за гости. Какво според теб си е мислил? Беше... засрамен. Вината не беше негова, но така и не се успокои. Искаше да се върне и да оправи нещата, но не му позволиха, принудиха го да напусне. Случаят „Бамбъро“ бе опетнил за него всичките му спомени за работата в полицията. Приятелите му до един бяха полицаи, а вече не можеше да се вижда с тях.
– Изпитал е огорчение заради начина, по който са се отнесли с него, така ли?
– Не бих казал... Във всеки случай би имал право да заключи, че не са постъпили с него както е редно – каза Грегъри.
– След това преглеждал ли е записките си, та да се увери, че е вкарал всичко от тях в официалните доклади?
– Не знам – отвърна Грегъри, вече малко наострен. – Според мен отношението му беше такова: отърваха се от мен, решиха, че съм голям проблем, нека тогава Лоусън се оправя сам.
– Как се разбираше баща ти с Лоусън?
– Ама за какво става дума всъщност? – Преди Страйк да е могъл да отговори, Грегъри каза: – Лоусън даде на баща ми да разбере ясно, че неговото време е приключило. Не го искаше да се навърта край него, нито да припарва близо до случая. Лоусън положи всички усилия напълно да дискредитира татко, и то не само поради болестта му, а като човек и служител, какъвто е бил, преди да се разболее. Нареди на всички, които работеха по случая, да стоят настрани от баща ми дори в извънработно време. Така че, ако не е предадена информация, вината е и на Лоусън. Татко като нищо може да е направил опит и да е бил отблъснат.
– Наистина мога да видя нещата от гледната точка на баща ти – коментира Страйк. – Бил е в извънредно трудна ситуация.
– Именно – потвърди Грегъри, леко умилостивен, каквато всъщност бе и целта на Страйк.
– Да се върнем на Ричи Мръсника – заговори Страйк. – И тъй, доколкото знаеш, баща ти никога не е имал директно вземане-даване с него?
– Не – отвърна Грегъри, – но татковият най-добър приятел в полицията е имал. Името му е Браунинг. Беше шеф на „Борба с порока“. Знам, че бе нахълтал в един от клубовете на Мръсника. Помня как татко говореше за това.
– Къде е Браунинг сега? Мога ли да говоря с него?
– Покойник е – отвърна Грегъри. – Какво точно...?
– Искам да знам откъде се е взел този филм, който ми даде, Грегъри.
– Нямам представа. Татко просто дошъл с него у дома, така казва мама.
– А знаеш ли кога е било? – попита Страйк с надежда да не му се налага да измъкне по любезен начин дали Талбът е бил на себе си по това време.