Или пък това, че се бе появила в пресата, правеше Робин по-малко човек от плът и кръв за жената, обадила се по телефона? Робин се настани между две жени във влака на метрото и мислите ѝ се върнаха към Пат и към изненадата на секретарката, че Страйк е нямало къде да иде, като е бил болен, и никой не се е погрижил за него. Там ли се коренеше антипатията ѝ? В допускането, че след като си известна личност, значи, си неуязвим?
Четиресет минути по-късно Робин влезе в апартамента си, понесла плик с продукти и надяваща се да си легне рано. Завари жилището пусто с изключение на Уолфганг, който я посрещна възторжено, после изквича да сигнализира, че мехурът му е препълнен. Робин въздъхна, намери каишката му и го свали за бърза обиколка на близките улици. След това, твърде уморена, за да се залавя с готвене, си опържи бъркани яйца и ги изяде с препечена филийка, докато гледаше новините по телевизията.
Тъкмо си пълнеше ваната, когато мобилният ѝ телефон отново зазвъня. Помръкна, като видя, че е брат ѝ Джонатан, студент последна година в Университета на Манчестър. Робин се досещаше за какво се обажда.
– Здравей, Джон – каза.
– Здрасти, Робс. Не ми отговори на съобщението.
Тя отлично знаеше, че не го е направила. Изпратил го беше сутринта, докато Робин наблюдаваше гаджето на Рогоносеца невинно да пие кафе сама с роман на Стиг Ларшон. Джон искаше да знае дали може да отседне с приятелка в апартамента ѝ за уикенда на четиринайсети и петнайсети февруари.
– Прощавай – каза Робин, – не ти отговорих наистина, но беше натоварен ден. Честно казано, не съм сигурна, Джон. Не са ми известни плановете на Макс...
– Сигурно няма да възрази да преспим в стаята ти. Кортни никога не е била в Лондон. Има едно комедийно шоу, което искаме да видим в събота в театър „Блумсбъри“.
– Кортни гадже ли ти е? – попита Робин вече усмихната.
Джонатан винаги бе потаен пред семейството относно любовния си живот.
– Дали ми е гадже, а? – подхвърли присмехулно Джонатан, но Робин остана с впечатление, че му е станало приятно при въпроса, и заключи, че отговорът е „да“.
– Ами добре, ще попитам Макс и ще ти позвъня утре – каза Робин.
След като се справи с Джонатан и допълни ваната, върна се в спалнята да си вземе пижама, халат и четиво. „Демонът от Парадайс Парк“ лежеше напряко върху спретнато подредените романи на лавицата. След като се поколеба за момент, взе книгата и я отнесе със себе си в банята, замислена как ще устрои нощувка на брат си и непознато момиче в стаята си. Дали не ставаше задръстена и преждевременно остаряла? Тя така и не бе довършила университетското си образование, не бе придобила навика да преспива на пода на непознати, а след като бе изнасилена в общежитието, никога вече не бе имала желание да нощува другаде освен в среда, където имаше пълен контрол.
Робин се пъхна в топлата разпенена вана и дълбоко въздъхна от удоволствие. Бе тежка седмица, седяла бе в колата с часове или пък бе обикаляла улиците под дъжда подир Хитреца или Елинор Дийн. Затвори очи, наслади се на топлината и на изкуствения аромат на жасмин от евтината си пяна за вана, а мислите ѝ се върнаха към дъщерята на Дейв Ъндъруд.
Поне Крийд не може да ви докопа. Като се абстрахира от обидно шеговития тон, си даде сметка как жена, която от години бе знаела, че не Крийд е шофирал вана с емблема на слънце отстрани, все пак е убедена, че той е похитителят на Марго.
Защото, разбира се, Крийд невинаги бе използвал ван. Убил бе две жени, преди изобщо да се хване на работа в ателието за химическо чистене, и бе съумявал да убеди непознати да вървят пеша с него до сутеренния му апартамент дори след като се бе сдобил с превозното средство.
Робин отвори очи, посегна към „Демонът от Парадайс Парк“ и отвори на страницата, докъдето бе стигнала. Като внимаваше да не топне книгата в пяната, продължи да чете.
Една вечер през септември 1972 година хазайката на Денис Крийд за пръв път го забелязва да води жена в сутеренния си апартамент. На процеса на Крийд тя свидетелства, че чула външната порта „да проскърцва“ някъде към полунощ, погледнала през прозореца на спалнята си към стъпалата, водещи до сутерена, и видяла Крийд с жена, която „изглеждаше подпийнала, но се движеше на собствен ход“, да влизат в къщата.