Когато го попитала коя е жената, той излязъл с недостоверната история, че била редовна клиентка на ателието за химическо чистене. Твърдял, че случайно я срещнал на улицата, била пияна и го помолила да иде в жилището му, откъдето да позвъни за такси.
В действителност жената, която Вайълет е видяла Денис да отвежда в апартамента си, е била безработната Гейл Райтман. В онази вечер приятелят ѝ не дошъл на срещата им. Райтман си тръгнала от „Скакалец“, бар в Шордич, в десет и половина вечерта, след като консумирала няколко силни коктейла. Жена, отговаряща на описанието на Райтман, била видяна да се качва в бял ван недалече от бара. С изключение на Купър, която зърнала брюнетка със светло палто да влиза в апартамента на Крийд през онази нощ, никой друг не е виждал Гейл Райтман, след като е напуснала „Скакалец“.
До този момент Крийд вече си е изградил перфектната фасада на уязвимост, привлекателна специално за по-възрастни жени като хазайката му, и същевременно персонажа си на общителен и сексуално неопределен веселяк, който пък въздейства успешно на пийнали самотници. Впоследствие Крийд признава, че е срещнал Райтман в „Скакалец“, добавил нембутал към питието ѝ и я причакал пред бара, където, объркана и залитаща, тя с благодарност приела предложението му да я закара до вкъщи.
Купър приема обяснението му за клиентката на ателието за химическо чистене, която искала да си поръча такси, „защото нямах причина да се усъмня“.
В действителност Гейл Райтман вече е със запушена уста и прикована с верига към радиатор в спалнята на Крийд, където ще остане, докато Крийд я убива чрез удушаване през януари 1973 година. Това е най-дългият период, през който е държал някоя от жертвите си жива, и демонстрира степен на увереност, че сутеренът му е сигурно убежище, където може да насилва и подлага на мъчения без опасения, че ще бъде разкрит.
Само че малко преди Коледа същата година хазайката му го посещава под тривиален претекст и на свидетелската скамейка си припомня: „Личеше си, че иска да се отърве от мен. Стори ми се, че в жилището се носи лоша миризма, но вече си бях имала проблеми с канала на съседите. Той ми каза, че няма време да побъбрим, тъй като очаквал телефонно обаждане. Знам, че беше около Коледа, като отидох там, защото го попитах защо не е подредил картички. Наясно бях, че няма много приятели, но бях очаквала все някой да си спомни за него и ми дожаля. По радиото звучеше „Дългокосата любовница от Ливърпул“ и макар звукът да бе доста силен, не се учудих, защото не беше необичайно. Денис обичаше музиката“.
Почти е сигурно, че изненадващото посещение на Купър в сутерена е подпечатало смъртната присъда на Райтман. По-късно Крийд казва пред психиатър, че е обмислял идеята просто да си държи Райтман „като домашен любимец“ за по-дълго време, та да си спести рисковете от нови похищения, само че в крайна сметка решил „да я отърве от мъките ѝ“.
Крийд убива Райтман вечерта на 9 януари 1973 година, дата, избрана, за да съвпадне с тридневното отсъствие на Вай Купър, която отишла да посети болна роднина. Крийд отрязва главата и ръцете до китките на Райтман във ваната, а останалото от трупа откарва с вана си през нощта до Епинг Форест, увива го в платнище и го заравя в плитък гроб. У дома си сварява главата и ръцете, за да отстрани плътта, начуква костите, както е направил и с труповете на Вира Кени и Нора Стърок, като добавя костния прах в инкрустираната абаносова кутия, която държи под леглото си.
При връщането си на „Ливърпул Роуд“ Вайълет Купър забелязва, че „лошата миризма“ е изчезнала от сутеренния апартамент, и решава, че проблемът с канала е отстранен.
Хазайката и наемателят възобновяват веселите си вечерни сбирки, като пийват и припяват на грамофонните плочи. Много е вероятно Крийд да е експериментирал с упояването на Вай по това време. По-късно тя дава свидетелски показания, че често е спяла тъй непробудно във вечерите, когато с Денис пийвали по чашка преди лягане, та на сутринта още била с помътена глава.
Гробът на Райтман остава неоткрит близо четири месеца, докато на него се натъква човек, разхождащ куче. Териерът разкопава и измъква бедрена кост. Разложението, отсъствието на глава и ръце и на каквито и да било дрехи прави идентифицирането практически невъзможно. Едва след ареста на Крийд, когато бельото, чорапогащникът и опаловият пръстен на Райтман, открити под дъските в дневната на Крийд, са идентифицирани от семейството ѝ като нейна собственост, детективите успяват да добавят убийството ѝ към списъка с обвинения срещу него.
По-малката сестра на Гейл никога не е губила надежда, че Гейл още е жива. „Не можех да го повярвам, докато не видях пръстена с очите си. До този момент вярвах, че е станала грешка. Все повтарях на мама и татко, че тя ще се върне. Не успявах да проумея, че може да съществува такава злина в света и че тъкмо сестра ми се е натъкнала на нея. Той не е човешко създание. Играеше си с нас, с близките, по време на процеса. Всяка сутрин ни се усмихваше и ни помахваше. Поглеждаше към родителите или към брата, или към когото и да било, когато бе споменавана тяхната близка. После, след като беше осъден, продължаваше да казва още малко и още малко, и на нас ни се налага да живеем с мисълта какво му е казала Гейл и как му се е молила. Ако можех, бих го убила с голи ръце, но никога не бих успяла да го подложа на страданията, които е изтърпяла Гейл. Той не е способен на човешки чувства. Това те кара да...