Отказа две покани за вечеря в събота – едната от Луси, другата от Ник и Илза, като предпочете да се занимае с книжата на агенцията и да прегледа рапортите на Баркли, Хъчинс и Морис. В неделя разговаря отново с доктор Гупта и с няколко роднини на починали свидетели по случая „Бамбъро“ в подготовка за обсъждането им с Робин на следващия ден.
Но в неделя вечерта, докато стоеше край тенджерата със спагети, които вареше на единичния си котлон, получи второ съобщение от непознатата си полусестра Прудънс.
Здравей, Корморан, не знам дали си получил първото ми съобщение. Надявам се това да стигне до теб. Само исках да ти кажа, че разбирам (така мисля) причините ти да не искаш да се присъединиш към нас за груповата снимка, подарък за татко, нито да присъстваш на партито. Зад това парти има нещо повече от нов албум. Ще се радвам да поговоря с теб за това лично, но в семейството го държим конфиденциално. Дано не възразяваш да добавя, че и аз като теб съм резултат от една от по-кратките забежки (!) на татко и си понесох своя дял от обида и гняв през годините. Дали би приел да се видим на кафе, за да говорим? Аз съм в Пътни. Моля те, свържи се с мен. Ще е чудесно да се запознаем. С най-сърдечни пожелания, Пру
Спагетите му вече вряха шумно. Страйк запали цигара. Зад очните му ябълки се трупаше напрежение. Знаеше, че пуши твърде много: езикът го болеше, а след грипа по Коледа сутрешната му кашлица се бе влошила повече от всякога. При последната им среща Баркли бе възхвалявал предимствата на електронните цигари. Може би бе време да опита това или поне да намали пушенето.
Прочете съобщението на Прудънс за втори път. Каква ли конфиденциална причина имаше зад партито, освен новия албум на баща му? Да не би най-сетне на Рокъби да бе присъдено рицарско звание или пък вдигаше шум около петдесетата годишнина на „Дедбийтс“ в опит да напомни на онези, дето раздаваха почетните звания, че той още не се е сдобил с такова? Страйк се опита да си представи реакцията на Луси, ако ѝ кажеше, че се кани да се срещне с тумба нови полубратя и сестри, когато собственият ѝ малък набор от роднини щеше да намалее с един. Помъчи се да си представи тази Прудънс, за която не знаеше почти нищо, освен че майка ѝ е била известна актриса.
Изключи котлона, остави спагетите да си плават във водата и се залови да съставя отговор с цигара между устните.
Благодаря за съобщенията. Нямам възражения да се срещна с теб, но сега моментът не е добър. Оценявам, че вършиш нещо, за което си убедена как е правилното, но никога не ме е бивало особено да имитирам чувства или да поддържам любезна поза, каквито са уместни за публични сбирки. Нямам никаква връзка с...
Страйк направи пауза за цяла минута. Никога не бе свързвал Джони Рокъби с думата „татко“, нито пък искаше да го нарече „нашия баща“, защото това би означавало да обедини себе си и Прудънс, когато за него тя бе съвършено непозната.
И все пак донякъде чувстваше, че не е чужд човек. Изпитваше известно привличане към нея. Какъв ли бе характерът ѝ? Обикновено любопитство? Ехо от детските му копнежи по баща, който никога не се появи? Или бе нещо по-примитивно: зовът на родната кръв, животинско усещане за връзка, която не можеше да бъде заличена без значение колко се мъчиш да я прережеш?
... Рокъби и не проявявам интерес да създавам такава за няколко часа само защото издавал нов албум. Не изпитвам лоши чувства към теб и както казах, ще се радвам да се срещнем, когато животът ми е по-малко...
Страйк отново спря. Докато стоеше сред парата, вдигаща се от тенджерата, мислите му се зареяха към умиращата Джоун, към нерешените случаи на агенцията и необяснимо към Робин.
... комплициран. С най-добри пожелания, Корморан