Страйк погледна по-внимателно и за своя изненада, различи кръста на свети Йоан, гравиран в малка квадратна тухла.
– Съвпадение – каза.
Продължиха напред, а Робин се оглеждаше наоколо и се насили да възприеме заобикалящото я. Влязоха във втори двор, където група ученици слушаха беседата на гид, облечен в средновековен костюм на шут.
– Олеле – тихичко изрече Робин, като погледна през рамо, и после се върна няколко крачки назад, за да обхване по-добре предмета, зазидан високо в стената над арката. – Погледни само!
Страйк стори каквото се искаше от него и видя огромен и богато украсен астрономичен часовник от шестнайсети век в синьо и златно. Знаците на зодиака бяха изобразени по периметъра и с маркировките, които Страйк бе опознал по неволя, и с рисунки, представящи всяка зодия. Робин се усмихна при изражението му, в което личаха изненада и раздразнение.
– Какво? – попита той, като улови развеселения ѝ поглед.
– Досмеша ме как се ядоса на зодиака – отвърна тя и продължи да върви.
Страйк се забави, за да пропусне Робин да влезе първа в двореца. Като следваха дадената им карта, тръгнаха по настлан с каменни плочи закрит проход към „Прайви Китчън Кафе“.
– Мисля, че има известна поетичност в астрологията – каза Робин, като умишлено се опитваше да не допуска в съзнанието си мислите за филма на Талбът и за съпруга си. – Не казвам, че отговаря на реалността, но съдържа симетрия и ред.
През врата вдясно зърнаха малка градина в стил „Тюдор“. Ярко оцветени хералдически създания от шестнайсети век стояха като стражи над квадратни лехи, засадени с билки. Образите на петнист леопард, на бял елен и на червен дракон ободриха Робин с мощното си въздействие на митологични символи.
– Има някакъв смисъл в тях, макар и не в общоприетото значение на думата – каза Робин, когато отминаха чудатите създания. – Неслучайно са оцелели във времето.
– Да – подхвърли Страйк. – Хората винаги са готови да вярват в стари измислици.
За негово облекчение, Робин се усмихна. Влязоха в кафе с бели стени, малки прозорци с цветни стъкла и мебелировка от тъмен дъб.
– Намери някоя дискретна маса, аз ще ида да взема нещо. Какво ще пиеш, кафе?
Робин избра безлюдно странично сепаре, седна на маса до един от прозорците с цветни стъкла и зачете брошурата с историята на двореца, която получиха на касата заедно с билетите си. Научи, че някога рицарите на свети Йоан са владели земята, на която стоеше дворецът, което обясняваше кръста на калдъръма, че кардинал Уолси е дал двореца на Хенри VIII в напразен опит да спре намаляването на влиянието си. Но когато стигна до момента как духът на деветнайсетгодишната Катрин Хауърд обитавал Призрачната галерия, където тя уж тичала и пищяла с неспиращите във времето молби към съпруга си да не ѝ отсича главата, Робин затвори брошурата, без да дочете останалото. Страйк дойде с кафетата и я завари със скръстени ръце и втренчена в нищото.
– Всичко наред ли е? – попита я.
– Да, просто си мислех за зодии.
– Още ли? – направи лека гримаса Страйк.
– Юнг твърди, че това е първият опит на човека за психология. Знаеше ли това?
– Не го знаех – отвърна Страйк и се настани срещу нея. Наясно бе, че Робин е учила психология в университета, преди да го напусне преждевременно. – Но нямаме извинение да ги употребяваме все още сега, когато вече имаме истинска психология, нали?
– Фолклорът и суеверията не са изчезнали. Никога не изчезват. Хората имат нужда от тях – каза тя и отпи от кафето си. – Мисля, че един изцяло научен свят би бил твърде студено място. Юнг говори също за колективното подсъзнание. За архетипите, криещи се у всички нас.
Страйк, чиято майка се бе погрижила той да прекара голяма част от детството си сред мъглата на тамян, мръсотия и мистицизъм, отсече:
– Е, аз пък съм от отбора на рационалистите.
– На хората им харесва да се чувстват свързани с нещо по-голямо – каза Робин и погледна към дъждовното небе навън. – Според мен това те прави по-малко самотен. Астрологията те обединява с Вселената, с древните митове и идеи...
– ... и междувременно подхранва егото ти – вметна Страйк. – Кара те да се усещаш по-малко незначителен. „Вижте колко специален ме изкарва Вселената.“ Не се връзвам на идеята, че имам повече общо с другите хора, родени на двайсет и трети ноември, както и не смятам, че бидейки родом от Корнуол, съм по-добър от човек, роден в Манчестър.
– Никога не съм казвала...
– Ти не си, но най-старият ми приятел Дейв Полуърт точно това твърди.
– Онзи, дето се нервира, че на опаковките с ягоди го няма корнуолския флаг?