– Заварената ви дъщеря сигурно ви е казала... – подхвана Страйк, но Синтия веднага го прекъсна.
– Дъщеря! Никога не наричам Ана заварена дъщеря. Простете, но я чувствам също като Джереми и Ели. Не правя никаква разлика.
Робин се зачуди дали това беше вярно. Имаше дискомфортното усещане, че част от нея стои встрани и наблюдава Синтия с критичен поглед. Тя не е Сара, напомни си.
– Сигурен съм, че Ана ви е казала защо ни нае.
– О, да – отвърна Синтия. – Признавам си, че очаквах нещо такова от известно време насам. Надявам се това да не влоши нещата за нея.
– Ами... ние се надяваме на същото очевидно – каза Страйк, а Синтия се разсмя и избъбри:
– О, не... да, разбира се.
Страйк извади бележника си, в който бяха пъхнати няколко фотокопирани страници и писалка.
– Може ли да започнем с показанията ви, дадени пред полицията?
– Имате ги? – придоби стреснат вид Синтия. – Оригинала?
– Фотокопие – уточни той и разгърна страниците.
– Колко... странно да ги видя пак след толкова време. Бях на осемнайсет. Осемнайсет! Сякаш е било преди цял век, ха-ха-ха!
Подписът в края на поставената най-отгоре страница беше, както забеляза Робин, закръглен и доста детински. Страйк подаде фотокопираните страници на Синтия, която изглеждаше почти уплашена, като ги пое.
– Боя се, че страдам от тежка дислексия – съобщи. – Бях на четиресет и две, когато ми поставиха диагнозата. Родителите ми смятаха, че съм мързелана, ха-ха-ха... така че...
– Предпочитате ли аз да ви ги прочета? – предложи Страйк.
Синтия мигом му върна показанията.
– О, благодаря... Уча си лекциите за гид, като слушам аудиодискове, ха-ха-ха...
Страйк приглади с длан фотокопираните листове върху масата.
– Моля, прекъснете ме, ако желаете да промените или да добавите нещо – каза той на Синтия, а тя кимна и обеща да го направи.
– „Име: Синтия Джейн Фипс... дата на раждане: 20 юли 1957 година... адрес: Квартал „Анекс“, Брум Хаус, „Чърч Роуд“... Това е адресът на Марго, нали?
– Имах самостоятелни стаи над двойния гараж – поясни Синтия.
На Робин ѝ се стори, че тя наблегна на „самостоятелни“.
– „Работя като бавачка на бебето на доктор Фипс и доктор Бамбъро и живея в къщата им...“
– В самостоятелно студио – натърти Синтия. – Имаше си отделен вход.
– „Работното ми време...“ Не мисля, че имаме нужда от това – промърмори Страйк. – А, ето. „Сутринта на единайсети октомври започнах работа в седем сутринта. Видях доктор Бамбъро, преди да тръгне за работа. Изглеждаше съвсем като всеки друг път. Напомни ми, че ще се прибере по-късно, защото имаше среща с приятелката си, госпожица Уна Кенеди, за по питие в близост до работата си. Тъй като доктор Фипс беше на легло заради неотдавнашен инцидент...
– Ана ви каза, че Рой страда от болестта на Фон Вилебранд, нали? – осведоми се тревожно Синтия.
– Ами... не ни го каза тя, но е споменато в полицейския доклад.
– О, нима не ви го спомена? – Синтия изглеждаше недоволна да го чуе. – Той е тип три. Това е сериозно, също тъй лошо като хемофилията. Коляното му се беше подуло и изпитваше силни болки, почти не можеше да помръдне – изтъкна Синтия.
– Да – кимна Страйк, – има го в полицейския...
– Той претърпя инцидент на седми – продължи Синтия, решена да си каже своето. – Беше дъждовен ден, сами можете да проверите. Завивал зад ъгъла на болницата по посока на паркинга и амбулаторен пациент налетял право върху него с велосипеда си. Рой се спънал в предното колело, подхлъзнал се, ударил си коляното и получил силно кръвотечение. Сега му слагат профилактично инжекции, така че няма някогашните усложнения, но по онова време удареше ли се, оставаше на легло със седмици.
– Ясно – каза Страйк и от тактичност грижливо записа тези подробности, които вече бе прочел в показанията на самия Рой и в полицейските интервюта.
– Не, Ана знаеше, че баща ѝ е бил болен този ден. Винаги го е знаела – добави Синтия.
Страйк продължи да чете на глас показанията. Бяха преразказ на факти, вече известни на двама им с Робин. Синтия бе поела грижите за бебето Ана у дома. През деня бе идвала майката на Рой. Уилма Бейлис бе чистила в продължение на три часа и си бе тръгнала. Синтия бе поднесла по някоя и друга чаша чай на болника и майка му. В шест часа привечер Евелин Фипс си беше тръгнала за вкъщи да играе бридж с приятели и беше оставила поднос с храна за сина си.
– „В осем вечерта гледах телевизия в дневната на долния етаж, когато чух, че телефонът звъни в коридора. Обикновено вдигах телефона само ако и доктор Фипс, и доктор Бамбъро отсъстваха. А тъй като доктор Фипс си беше у дома и би могъл да приеме разговора на апарата до леглото му, не отидох да вдигна. Около пет минути по-късно чух гонга, който госпожа Евелин Фипс беше поставила до леглото на доктор Фипс за спешни случаи. Качих се горе. Доктор Фипс все така беше в леглото. Каза ми, че се обадила госпожица Кенеди. Доктор Бамбъро не се появила в пъба. Доктор Фипс каза, че според него е била задържана в службата или е забравила. Помоли ме да предам на доктор Бамбъро да се качи в спалнята му веднага щом дойде.